– Не. Просто... не знам... Добре, няма проблем, само секунда.
След по-малко от минута, тя отново вдигна слушалката.
– Има апартамент в Типерари Хил, Саут Лоуел № 3003 – после му продиктува номера на мобилен телефон, който Дейв си записа. – И запомни, че използва името Монтагю, не Мийс. Но... какво смяташ да правиш?
– Просто ще му задам няколко въпроса, ще проверя дали мога да науча нещо смислено.
– Смислено ли?
– Колкото повече научавам за проекта ти или за случая в основата му, толкова по-мъгляво става всичко. Искам да получа известна яснота.
– Яснота? И смяташ, че ще я получиш от него?!
– Може би не направо, но той очевидно е участник в малката ни драма, а аз дори не знам кой е, по дяволите! Това ме притеснява.
– Разказах ти всичко за него! – тонът ѝ бе едновременно обиден и отбранителен.
– Сигурен съм в това.
– Защо тогава...
– Ако искаш помощта ми, Ким, ще трябва да ми предоставиш малко свобода на действие.
Тя се поколеба:
– Добре... предполагам. Бъди внимателен. Той е... странен.
– Мъжете с повече от едно фамилно име обикновено са странни.
Приключи обаждането, но докато прибираше телефона в джоба си, той звънна отново и на екрана се изписа „Дж. Хардуик“.
– Здрасти, Джак, благодаря, че се обаждаш.
– Аз съм само един скромен държавен служител, Шерлок. Какво мога да направя днес за прословутия детектив?
– Не съм съвсем сигурен. До какви материали за Добрия пастир можеш да се добереш?
– О, разбирам – изви той глас по начин, който Гърни мразеше.
– Какво разбираш?
– Усещам, че част от пенсионираните мозъчни клетки на Шерлок са напът да възкръснат.
Гърни не му обърна внимание:
– Е, до какво имаш достъп?
Хардуик прочисти гърлото си с такова усърдие, че на човек можеше да му се обърне стомахът, докато го слуша.
– Оригиналните доклади за инцидентите, документи за самоличност и биографични данни за жертвите, снимки на черепи и лица, помлени от едрокалибрени куршуми – а като заговорихме за това, сетих се за една колоритна случка. Една от жертвите – привлекателна дама, която се занимавала с недвижими имоти, беше изгубила голяма част от челюстта и главата си след канонадата от онзи „Пустинен орел“. Един младок от екипа за събиране на веществени доказателства направи откритие, което никога няма да забрави. Парче от ухото на дамата с големина на монета се било закачило в храст смрадлика край шосето и от него все още висяла обицата ѝ с голям диамант. Представяш ли си картината, майсторе? Подобни неща някак се запечатват в паметта – замълча за миг, сякаш му даваше време да се наслади на извикания образ. – Както и да е. Имаме доста такива детайли, както и веществени доказателства от местопрестъпленията, заринати сме до ушите с доклади от екипите по криминалистика, с лабораторни изследвания, следствени доклади, подробен профил на стрелеца от отдела за поведенчески анализ на ФБР, бла-бла-бла. Тонове простотии, до някои имам достъп, до други – не. Ти какво търсиш?
– Какво ще кажеш да ми изпратиш всичко, до което можеш да се добереш без проблеми?
В отговор Хардуик дрезгаво се разсмя:
– Всичко, в което има пръст ФБР, е потенциален проблем. Глутница надути, политизирани задници с мания за контрол – замълча за миг. – Ще видя какво мога да направя. Ще ти пратя няколко неща още сега, а по-късно и още. Проверявай си пощата.
Хардуик винаги беше най-услужлив, когато имаше вероятност да се нарушат правилата и да се настъпят нечии мазоли.
– Между другото – подхвърли Гърни, – точно се връщам от среща с господин Клинтър.
Хардуик отново избухна в смях, този път още по-дрезгав и силен:
– Макси явно те е впечатлил, а?
– Някога виждал ли си дома му?
– Кокаляци, змии, джипове, а той бълва конски фъшкии – за това ли говориш?
– Май не отдаваш голямо значение на дрънканиците на господин Клинтър?
– Ами ти?
– Още не съм решил какво да мисля. Има някакъв елемент на лудост, но има и друго – представление на актьор, който се преструва на откачен. Трудно е да разбереш къде е границата между двете. Спомена нещо за посттравматичен стрес. Случайно да знаеш дали е резултат от пиянската катастрофа, заради която са го уволнили?
– Не. Войната в Залива. Приятелски огън от хеликоптер вдигнал във въздуха човека до него. Тогава Макси го преодолял, превъзмогнал го, нещо такова. Но вероятно е подготвило почвата за големия му срив след кашата с Добрия пастир. Кой знае? Може в онази нощ да е решил, че стреля по някой шибан хеликоптер.