– Някой обърнал ли е внимание на теориите му по случая?
– Той нямаше теории. Имаше някакви идиотски идеи, основани на каквато простотия изскочеше в главата му. Случайно да си слушал някой откачалник да обяснява как броят на краката на стол, умножен по мистичното число седем, ти дава броя на дните в един лунарен месец? Макси беше тъпкан до козирката с подобни простотии.
– Значи не смяташ, че може да донесе реална полза?
Хардуик изсумтя замислено:
– Единствените реални неща, които Макси внася, са омраза, фиксидеи и откаченяшки мъдрости.
Гърни беше попадал на подобна комбинация и преди. Същинско бедствие.
Петнайсет минути по-късно, малко преди да стигне Обърн, след като беше прекосил живописните хълмове, отделящи езерото Каюга от езерото Оуаско, Гърни отби пред бензиностанция с минимаркет, за да напълни резервоара на колата си с бензин и да зареди мозъка си с едно голямо кафе. Според часовника на таблото часът бе един следобед.
Взе касовата бележка и премести колата от колонката. Спря в края на паркинга, за да изпие кафето и да направи план за разговора с Мийс-Монтагю.
В този миг се чу сигналът на телефона му. Беше получил есемес: Провери си пощата.
Направи го и видя, че има писмо от Хардуик. В него пишеше: „Виж приложените документи: доклади за инцидентите (6 броя); описание на движението на жертвите преди убийството; доклади от ППАТП; списък на общите елементи; снимки на жертвите преди аутопсиите.“
Докладите за инцидентите бяха обозначени с цифри от едно до шест, очевидно според реда им, плюс фамилиите на жертвите. Гърни отвори първия, озаглавен „1. МЕЛАНИ“, и започна да преглежда петдесет и двете страници. В тях бяха включени наблюденията на първия отзовал се полицай; диаграми и снимки от местопрестъплението; възстановка на стрелбата въз основа на откритите улики, съпроводена от хипотетично описание на събитията; доклад за щетите по автомобила; доклад за събраните доказателства; списък на полицейските екипи и отделните полицаи, отзовали се на повикването; предварителен доклад от съдебния лекар и списък с проведените лабораторни тестове.
Ако по този доклад можеше да се съди за дължината и подробностите в останалите пет, на Гърни щеше да му се наложи да изчете повече от триста страници. Не възнамеряваше да го направи на шест и половина сантиметровия екран на телефона си.
Върна се към списъка с прикачени файлове в писмото и отвори документа с общите елементи – факторите, свързващи шестте убийства. Установи със задоволство, че става дума само за една страница с тринайсет кратки точки:
1. Нападенията са извършени последователно през уикендите от 18 март до 1 април 2000 г.
2. Нападенията са извършени в рамките на двучасов промеждутък: от 21,11 до 23,10 часа.
3. Нападенията са извършени в район, който оформя правоъгълник със страни 320 км на 80 км и се простира от Ню Йорк до Масачузетс.
4. Нападенията са извършени на участъци с леви завои и добра видимост напред.
5. По време на стрелбата автомобилите са се движили с умерена скорост (75 – 95 км/ч).
6. Никакво или почти никакво движение, няма открити свидетели, липсват данни от наблюдателни камери, в близост няма жилищни или търговски сгради.
7. Нападенията са извършени на второстепенни провинциални пътища, свързващи главните магистрали с богати жилищни райони.
8. Автомобили на жертвите: черни мерцедеси, нови модели, суперлуксозни (цената варира от 82 400 до 162 760 долара).
9. Единствен изстрел в главата на шофьора, тежка черепно-мозъчна травма, почти мигновена смърт.
10. Приблизително разстояние между стрелеца и жертвата във всеки от случаите: от 1,80 до 3,60 м
11. Всички намерени патрони са „Екшън Експрес“, 50-и калибър, използват се само с пистолет „Пустинен орел“.
12. Пластмасови животни от популярен детски комплект за игра, оставени на местопрестъпленията. По реда на случаите: лъв, жираф, леопард, зебра, маймуна, слон.
13. В пет от шестте случая убитият е мъж.
Почти всяка от точките в списъка извикваше в ума на Гърни един-два въпроса. Той затвори общите елементи и се насочи към снимките на жертвите преди аутопсията. Намръщи се при мисълта какво му предстои. Имаше дванайсет фотографии, по две за всяка от жертвите: една в автомобила на местопрестъплението и втора – в анфас, на масата за аутопсии.
Гърни стисна зъби и продължи през ужасяващата изложба. Отново си припомни, че полицаите и персоналът в спешните отделения имат една и съща съмнителна привилегия – знаят нещо, което 99 процента от обикновените хора никога няма да научат – какво може да причини голям куршум с кух връх на човешката глава. Може да я смачка до нещо отвратително, до причиняващ гадене абсурд. Може да превърне черепа в строшена каска, а скалпа – в нелепа шапчица, килната отпред над челото. Може да пренареди чертите на лицето в карикатурна гримаса на веселие или пък изненада. Да го префасонира в комиксова имитация, разкривена от малоумие или бяс. А може и напълно да отнесе главата... да остави само пихтиеста смесица от разкашкан мозък, дупки и зъби.