Гърни затвори папката със снимките, излезе от имейл програмата и взе кафето. Беше изстинало. Въпреки това отпи няколко глътки, после го остави и се обади на Хардуик.
– К`во ново, Шерлок?
– Благодаря за данните. Бързо стана.
– Добре. А сега какво ще искаш?
– Обаждам се да благодаря.
– Глупости! Какво искаш?
– Онова, което не е написано.
– Ти май си мислиш, че знам повече, отколкото знам.
– Никога не съм срещал човек с по-добра памет от теб. В главата ти залепват всякакви простотии, Джак. Вероятно това е най-големият ти талант.
– Да ти го начукам!
– Моля, заповядай. А сега, би ли ми нахвърлял някои подробности за жертвите. Например откъде са идвали, когато са били застреляни?
– Първото нападение, Бруно Мелани. Бруно и съпругата му Кармела се връщали от Лонг Айлънд, където били на кръщене, в провинциалната си вила в Чатъм, Ню Йорк. Всъщност отишли на кръщенето само за да покажат уважение към свои бизнес партньори. Бруно се интересувал единствено от пари и от работа. Носеха се слухове, че е свързан с мафията, но едва ли е било в по-голяма степен, отколкото останалите от строителната индустрия в щата, така че вероятно слуховете са му били от полза. Куршумът е влетял през страничния прозорец на мерцедеса му, отнесъл приблизително една трета от главата му, забил се в Кармела и я пратил в кома. Синът Пол и дъщерята Паула, които по онова време били 25-30-годишни, очевидно много страдали. Това предполага, че татко им е имал и някои хубави качества. Такива ли простотии те интересуват?
– Каквото ти хрумне.
– Добре. Второто нападение. Карл Рьоткер се прибирал към дома си в луксозен охраняем комплекс в близост до Болтън Лендинг, на западния бряг на езерото Джордж. Връщал се от огромния си магазин за водопроводни тръби и части на едро и дребно в Скънектъди. Както често се случвало, по пътя се отклонил, за да посети апартамента на една бразилка, наполовина на неговата възраст. Музикалната уредба в мерцедеса му била усилена докрай, слушал диск на Синатра. Наясно сме с този факт, защото скапаният плейър все още дънел I Did It My Way1, когато патрулният полицай открил колата. Била се преобърнала край шосето, а кръвта на Карл се стичала и образувала локва на превърналия се в под таван. Още искаш ли?
– Колкото можеш да ми кажеш.
– Третият. Иън Стърн бил много преуспял зъболекар – собственик, ръководител и основател на печеливша практика с повече от дузина професионалисти в Горен Ийст Сайд – ортодонти, зъботехници, специалисти по козметична стоматология и лицево-челюстна и пластична хирургия – накратко казано, истинска фабрика за идеални усмивки и скули, сбъдваща мечтите на онези, готови да разменят парите, които имат, за красота, каквато нямат. Самият доктор, едно съсухрено дребно създание, приличал на умен гущер. Имал приятна артистична връзка с млада руска пианистка, която скоро щяла да се дипломира от „Джулиард“2. Слухове за брак. Забавен финал – след като грамадният куршум раздробил мозъчната кора на Иън, големият черен мерцедес S-класа хлътнал до джантите в близкия поток. И първото нещо, което забелязал дошлият на място полицай, било следното: точно над водата се подавал регистрационният номер на Иън. Аварийните светлини на колата се били включили от удара и осветявали надписа на табелата: А smile 4u3. Сега вече стига ли ти?
– Нищо подобно, Джак. Ти си роден разказвач.
– Номер четири. Шарън Стоун, нашумяла брокерка на недвижими имоти с егати името, пътувала към дома си в модното селце Баркъм Дел, след голямо парти с приятели, разни важни клечки от местната власт. Живеела във великолепна старинна къща в колониален стил заедно с двайсет и седем годишния си син гей и един мускулест градинар, за когото открито се говорело, че спи и с майката, и със сина. Госпожа Стоун е собственичката на откъснатото ухо, за което вече ти разказах – след тези думи Хардуик замълча, сякаш очакваше реакция.
– Нататък – каза му Гърни.
– Пет – Джеймс Брустър, известен сърдечен хирург. Уменията, страхотната репутация и запълнената до дупка работна програма му осигурили огромно богатство, довели до край на първите два брака и превърнали сина в огорчен отшелник, който не бил разговарял с баща си от години и сякаш се радвал на смъртта му.