През онази последна нощ Брустър пътувал от медицинския център в Олбъни към дома си сред уютните богаташки хълмове точно преди Уилямстаун, Масачузетс. Круиз-контролът на мерцедеса му „Ей Ем Джи“ купе бил нагласен точно на максимално допустимата скорост, а докторът диктувал отговора на покана да изнесе реч на среща на кардиохирурзите в Аспен. Парченцата от записващото устройство, което използвал, и от мозъка му били пръснати по цялата седалка до шофьора. Фактът, че убийството стана на няколко километра след границата с щата Масачузетс, най-после докара циркаджиите от ФБР.
– Явно не сте го сметнали за голям плюс?
Този път смехът на Хардуик сякаш идваше от болен от туберкулоза:
– Което ни води към големия финал. Номер шест. Харолд Блум, адвокат, далеч не бил сред най-известните имена в съсловието. Освен това бил на петдесет и пет години и надали щял да се издига повече. Харолд бил от онзи тип хора, които се стремят да покажат, че усилията им дават резултат. Според съпругата му, Рути – която впрочем имаше доста да каже по въпроса, – Харолд бил идеалният консуматор. Винаги правел покупки, които не можел да си позволи, сякаш по този начин щял да подобри нещата – или поне да привлече клиенти от по-висока класа. Жена му изглеждаше доста привързана към него. През онази нощ той се прибирал от кантората си в Хорсхедс към дома си край езерото Каюга. Карал бляскавия си нов мерцедес седан, чийто лизинг, както спомена съпругата му, вече го стискал за гърлото. Според възстановката на катастрофата Добрия пастир се появил от лявата страна, както във всички останали случаи, и изстрелял един куршум. Визуалният кортекс4 на Харолд вероятно е станал на парченца, преди да успее да регистрира проблясъка от дулото.
– И тогава Макс Клинтър се появява на сцената?
– Влетява със свирещи гуми. Макси чува ясно и отчетливо изстрела, убил Блум. Поглежда през прозореца на паркираната си кола тъкмо навреме, за да види как мерцедесът на Блум занася към банкета, а стоповете на втората кола се отдалечават с все по-голяма скорост. Рязко подкарва своя шевролет „Камаро“, измъква се иззад рододендроните и се впуска в бясно преследване на стоповете по щатската магистрала.
Проблемът е, че Макс не е сам, нито пък трезвен. Макар по онова време да е женен и да има три деца, на седалката до него седи двайсет и една годишна мацка, която срещнал само преди час в някой от студентските барове в Итака и с която правел пиянски секс в колата си зад храстите.
Та значи, натиска той педала за газта до дупка, камарото хвърчи с близо 180 км/ч, но Макс няма нито план, нито мобилен телефон, нито някаква представа какво ще излезе от цялата работа. Говорим за чисто, първобитно, животинско преследване. Младата жена започва да плаче. Той ѝ нарежда да млъкне. Оня тип пред него вече се измъква. Макси направо си губи ума от алкохола, егото и адреналина. Бърка в якето си, вади 40-калибровия си „Глок“, смъква прозореца и започва да стреля по предната кола. Ненормална постъпка. Ненормално рискована, ненормално противозаконна. Момичето започва да пищи, Макси откача окончателно, камарото започва да занася.
– Звучиш така, сякаш си бил на задната седалка.
– Той разправяше историята наляво и надясно. Разпространи се. Страхотна история наистина!
– Страхотен начин да си приключиш кариерата, имаш предвид.
– Така се получи накрая. Само че ако Макс беше имал късмет и с някой от онези изстрели беше улучил Добрия пастир, ако нямаше засегнати невинни, или пък ако нараняванията им бяха по-леки, ако нивото на алкохол в кръвта му не беше три пъти по-високо от допустимото... може би тогава лудостта да изстреляш петнайсет куршума за осем секунди от движещо се превозно средство – по едва различима цел, хвърчаща по неосветено шосе, без да е ясно кой или колко са хората вътре, докато самият ти се носиш с безумна, застрашаваща живота скорост... може би всичко това можеше да бъде смекчено и оформено така, че да не прецака Макси напълно. Само че не станало така. Вместо това всичко отишло по дяволите – накуп.
Докато камарото се носело в насрещното платно, срещу него от нанагорнището без видимост се задал моторист, който нямало къде да се отдръпне. Мотоциклетът бил ударен. Мотористът изхвърчал от седалката. Колата на Макс се завъртяла на 180 градуса при скорост 145 км/ч, занесла по асфалта, минала на заден по банкета и се треснала в една издадена скала. При удара гръбнакът на Макс се прекършил на две места, вратът на младата жена и двете ѝ ръце се строшили, а предното стъкло се разлетяло на парченца право в лицата им. Добрия пастир се измъкнал. Макси не успял. Онази нощ му струва кариерата, брака, дома, връзката с децата, репутацията и – според някои хора – психичното и емоционалното му равновесие. Това обаче е съвсем друга история.