– Това се казва дяволска памет, Джак. Трябва да дариш мозъка си на науката.
– Въпросът е какво ще правиш ти с тази информация?
– Нямам представа.
– Значи се обади, за да ми губиш времето?
– Не точно. Просто имам едно такова особено усещане.
– За кое?
– Цялата тази работа с Добрия пастир. Имам чувството, че пропускам нещо. От една страна, всичко е съвсем просто. Застреляй богатите, направи света по-добро място за живеене. Класически случай на луд с мисия. От друга страна...
– От друга страна – какво?
– Не знам. Нещо не е наред. Не мога да разбера какво точно.
– Дейви, момчето ми, направо ме изумяваш, немея от възхищение пред теб! – Хардуик отново задейства подигравателния тон.
– И защо така, Джак?
– Наясно си, предполагам, че онова, което нарече „цялата тази работа с Добрия пастир“ е било обмисляно и премисляно, разчепкано и анализирано от най-добрите и най-умните. По дяволите, дори оная секси мадама, твоята приятелка психоложката, се изказа по темата!
– Моля?
– Не знаеше ли?
– За кого говориш?
– Мамка му, сега наистина изпаднах в благоговение. С колко точно секси мацки доктори по психология си се заиграл?
– Джак, нямам никаква идея какви ги дрънкаш.
– Струва ми се, че доктор Холдънфийлд ще е много засегната от отношението ти.
– Ребека Холдънфийлд ли? Ти да не си откачил?!
Гърни знаеше, че реагира твърде остро – не защото наистина беше извършил нещо нередно, но може би защото действително бе обърнал малко повече от необходимото внимание на безспорно привлекателната съдебна психоложка, с която бяха участвали в разследването на два скорошни случая.
Осъзнаваше и друго, че именно това е целял Хардуик – да провокира подобна реакция. Този човек имаше невероятно фин усет за нещата, които караха другите да изпитват неудобство. Както и неутолим апетит да го подклажда.
– Работата ѝ се споменава в бележките под линия от профила на Добрия пастир, изготвен от ФБР – уточни Хардуик.
– Имаш ли копие?
– Да и не.
– Тоест?
– Не, защото това е официален документ на ФБР, отбелязан с гриф за секретност и предоставян за контролирано ползване при наличие на необходимост. В момента аз нямам необходимост от подобна информация и съответно нямам достъп до профила по официален ред.
– Не го ли публикуваха във всички големи вестници веднага след шестте убийства?
– На медиите беше предоставено резюме, не самият профил. Нашите големи братя от ФБР са много докачливи на тема кой се докосва до нередактираните плодове на необичайната им мъдрост. Определено гледат на себе си като на Онези, Които Решават – с главни букви.
– Но дали ще е възможно по някакъв начин...
– Всичко е възможно по някакъв начин. Стига да разполагаш с достатъчно време. И съответната мотивация. Това не е ли безспорен закон на логиката?
Гърни познаваше достатъчно добре Хардуик и беше наясно как се играе тази игра:
– Не бих желал да ти докарам неприятности с Фанатизираните Бръщолевещи Ръбове.
И двамата се замислиха и смълчаха. В мълчанието се криеха толкова много възможности. В крайна сметка пръв се обади Хардуик:
– И така, Дейви, момчето ми... днес мога ли да сторя нещо друго за теб?
– Разбира се, Джак. Можеш да си завреш това „Дейви, момчето ми“ в задника!
Хардуик се смя – силно и продължително. Звучеше като тигър с бронхит.
Това бе едно от качествата, които компенсираха недостатъците му – обичаше да го обиждат точно толкова, колкото и сам да сипе обиди.
Май това бе неговата представа за здравословна връзка.
1 „Направих го по моя начин“ – песен на Франк Синатра по текст на Пол Анка, чиято музика се базира на френско парче със заглавие Comme d’habitude. В английския вариант се разказва за мъж, който прави щастлива равносметка на живота си преди смъртта. – б. р.
2 Висше училище в Ню Йорк, САЩ, където се обучават студенти по драма, танц и музика. – б. пр.
3 „Усмивка за теб“ (англ.) – б. пр.
4 Онази част от мозъчната кора, която отговаря за обработката на получената визуално информация – б. пр.