– За теб е – заяви тя, връчи му телефона и излезе.
Очаквайки неприятен сблъсък с Хъфбаргър или с някоя от вечно недоволните му служителки, Гърни вдигна слушалката с отбранителен и остър тон:
– Да?
За кратко от другата страна на линията цареше мълчание.
– Дейвид? – Звънкият женски глас със сигурност му бе познат, но не успяваше да изрови от паметта си името и лицето, свързани с него.
– Да – каза отново, вече по-любезно. – Съжалявам, но не мога да се сетя...
– О, как можа да забравиш? О, наистина ме засегнахте, детектив Гърни! – възкликна жената с шеговито преувеличена обида и изведнъж звънливият, изпълнен със смях тембър и интонацията извикаха в ума му образа: стегната, умна, кипяща от енергия блондинка с акцент от Куинс и скули на фотомодел.
– Кони. Божичко! Кони Кларк. Отдавна не сме се чували.
– Шест години, ако трябва да сме точни.
– Шест години. Боже!
Цифрата не му говореше кой знае какво, нито пък го изненада, но не знаеше какво друго да каже.
Припомни си със смесени чувства онова, което ги свързваше. Кони Кларк беше журналистка на свободна практика, която написа хвалебствена статия в списание „Ню Йорк“, след като той разреши случая с прословутия сериен убиец Джейсън Стрънк, и то само три години, след като го бяха повишили в детектив първи клас за разрешаването на друг случай със сериен убиец, Джордж Кунзман. Всъщност въпросната статия беше твърде възторжена и се спираше твърде обстойно на рекордния му брой арести на убийци. Караше го да се чувства неловко. На всичкото отгоре в нея авторката го наричаше „Суперченгето“ – прозвище, на което по-остроумните му колеги измисляха най-разнообразни вариации.
– Е, как са нещата в Спокойните пенсионерски полета?
Усети усмивката в тона ѝ и предположи, че знае за неофициалното му участие в случаите „Мелъри“ и „Пери“.
– Понякога спокойни, друг път – не толкова.
– Дааа! Сигурно може и така да се каже. След двайсет и пет годишна служба се оттегляш от нюйоркската полиция, покриваш се в заспалите планини Кетскил и десет минути по-късно над главата ти започват да се ръсят случаи със серийни убийци. Все едно си магнит за тежки престъпления. Леле! Какво мисли Мадлин по въпроса?
– Току-що говори с нея. Трябваше да я питаш.
Кони се разсмя сякаш беше казал нещо особено духовито.
– А как прекарваш дните между два случая?
– Няма кой знае какво за разказване. Не правя нищо особено. Мадлин е по-заета от мен.
– Доста ми е трудно да си те представя като част от някаква излязла изпод четката на Норман Рокуел1 Америка. Дейв прави кленов сироп! Дейв вари сайдер. Дейв събира яйцата от полога.
– Страхувам се, че не правя нищо подобно. Няма сироп, нито сайдер, нито яйца.
Всъщност той би описал събитията от последните шест месеца по съвсем друг начин: Дейв се прави на герой. Дейв получава куршум. Дейв се възстановява адски бавно. Дейв седи и се вслушва в звънтенето в ушите си. Дейв се депресира, озлобява, отчуждава. Дейв смята всяко предложено му занимание за грубо погазване на правото му да остане вцепенен от страх. Дейв не иска да има нищо общо с каквото и да било.
– Добре, а какво все пак ще правиш днес?
– Ако трябва да съм напълно честен, Кони, почти нищо. Най-много да обиколя ливадите, да събера клонките, които вятърът е навял през зимата... Да наторя малко лехите в градината. Такива неща.
– Не ми звучи никак зле. Познавам хора, които биха дали мило и драго да са на твое място.
Той не отговори и остави мълчанието да се проточи, надявайки се по този начин да я накара най-сетне да стигне до същинската цел на обаждането си. Трябваше да има някаква цел. Спомняше си Кони като сърдечна и разговорлива жена, която обаче винаги имаше нещо наум. Под развяваната от вятъра руса грива мозъкът ѝ винаги работеше.
– Чудиш се защо ти се обаждам – каза тя в същия миг. – Нали?
– Да, запитах се нещо такова.
– Звъня ти, защото искам да те помоля за услуга. Голяма услуга.
Гърни се замисли за миг, след което се разсмя.
– Нещо смешно ли казах? – попита тя, за миг изгубила нишката.
– Веднъж ми обясни, че е по-добре да искаш направо голяма услуга, защото на малките по-лесно се отказва.
– Не! Не мога да повярвам, че съм казала подобно нещо. Такова манипулиране! Направо ужасно! Измисляш си го, нали?
Думите ѝ бяха изпълнени с весело възмущение. Кони никога не се оставяше да я извадят от равновесие за дълго.