Глава 14
Странно посещение при един превъзбуден мъж
След като приключи разговора с Хардуик, Гърни довърши онова, което беше останало от изстиналото кафе, вкара в джипиеса получения от Ким адрес на Роби Мийс, излезе на окръжната магистрала и се отправи към Сиракуза. Докато шофираше, обмисляше как да подходи към младия мъж – разнообразните роли, в които би могъл да влезе. Накрая се спря на отчасти базиран на фактите начин да представи себе си и целта на своето посещение. Веднъж щом разговорът потръгне, ще се ориентира и ще действа както му се наложи.
Откъм западния си край – ако се съди по онова, което се виждаше от колата – градът беше мрачен. Районът бе загрозен от закрити, замиращи и като цяло противни търговски и промишлени предприятия. Зониране почти нямаше, само на отделни места се забелязваха нещо като означения. Звукът от джипиеса го отклони от главния път през квартал с малки, зле поддържани къщи, които отдавна бяха загубили всякакъв цвят, живот и индивидуалност. Напомни на Гърни за квартала, в който самият той беше израснал – място на ограничени постижения, невежество, расизъм и тесногръда гордост. Колко дребен беше старият му квартал наистина, дребен в толкова много отношения, тъжен в толкова много отношения.
Поредното указание на джипиеса върна Гърни обратно към настоящата задача. Той зави наляво, измина две пресечки, прекоси една оживена главна улица, после още една пресечка и се озова в по-различен на вид квартал – с повече дървета, по-големи къщи, по-поддържани морави и по-чисти тротоари. Някои от къщите бяха разделени на апартаменти, но дори те бяха добре поддържани.
Когато мина покрай голяма и разноцветна викторианска къща, джипиесът извести, че е „стигнал желаната дестинация“. Продължи още около стотина метра до следващата пресечка, обърна и паркира от отсрещната страна на улицата, на място, откъдето виждаше верандата и входната врата.
Понечи да излезе от колата, но от телефона се разнесе сигнал за текстово съобщение. Той спря и го провери, видя, че е от Ким: „Проектът е в ход!!! Трябва да говорим възможно най-скоро!! Моля!!“
Според Гърни „възможно най-скоро“ беше гъвкаво понятие, разтегливо поне до някое време след срещата с Мийс. Той излезе от колата и се отправи пеша през квартала към голямата къща във викториански стил.
Зад входната врата, до която се стигаше през широка веранда, имаше облицовано с плочи фоайе с още две врати. На стената между тях бяха монтирани две пощенски кутии. Кутията отдясно беше с табелка Р. Монтагю. Гърни почука на вратата, почака, след това почука по-силно. Не последва отговор. Той извади телефона си, намери номера на Мийс и се обади, като долепи ухо на вратата, за да провери дали ще чуе звънене. Не долови звук. Когато след няколко позвънявания се включи гласова поща, прекъсна връзката и се върна в колата.
Наклони седалката леко назад и се отпусна. Прекара следващия час в прехвърляне на дългите доклади за инцидентите и допълнителните им приложения, описващи движението на жертвите в часовете преди стрелбата. Потапяше се в подробностите, като инстинктивно търсеше нещо необичайно, нещо, което би могло да се пропусне в тоновете информация при първоначалното разследване. Нищо не изскочи. Между жертвите нямаше никакви очебийни връзки, нито пък съществуваха открояващи се прилики освен определено ниво на финансови възможности, общо предпочитание към мерцедес и постоянно или временно местожителство в рамките на правоъгълник от осемдесет на триста и двайсет километра. С изключение на фактите, свързани с професията им, най-близки родственици, както и движението им в нощта на убийствата, не беше събрана кой знае каква биографична информация за самите убити, нещо съвсем разбираемо за случай, в който очевидният критерий за избор на жертвите е превозното средство. Ако мишената на убиеца е емблемата на мерцедес, не е от съществено значение кой я носи и коя гимназия е посещавал.
Но какво очаквах да намеря? И какво в убийствата на Добрия пастир ме занимава толкова силно?
Беше не само заинтригуван, но и жаден. Спомни си, че е забелязал някакъв магазин една-две пресечки по-назад на главния път. Заключи колата и се отправи натам пеша. Оказа се занемарена бакалия с високи цени, прашни рафтове, неприятна миризма и нито един клиент. Хладилната витрина за напитки вонеше на вкиснато мляко, въпреки че в нея мляко нямаше. Гърни купи една бутилка вода, плати на скучаещото момиче зад щанда и се измъкна възможно най-бързо.
След като се върна в колата, докато отваряше водата, телефонът изпиука. Отново съобщение от Хардуик: „Провери си пощата. Приложен е профилът. Забележи препратката към красивата Бека.“