– Здравейте, господин Монтагю. Казвам се Дейв Гърни.
Клепачите на младия мъж едва доловимо трепнаха.
– Познато ли ви е това име? – попита Гърни.
– А трябва ли?
– Стори ми се, че ме разпознахте.
Ново трепване.
– Какво искате?
Гърни реши да следва стратегията с ниска степен на риск, стратегия, която намираше за особено полезна, когато не беше съвсем сигурен колко информация притежава обектът за него самия. Стратегията се изразяваше в това да се придържа към фактите, но да играе с тона. Да манипулира подводните течения.
– Какво искам? Добър въпрос, Робърт – той се усмихна безсмислено. Говореше с уморения тон на наемен убиец, чийто артрит отново се обажда. – Зависи каква е ситуацията. На първо време се нуждая от съвет. Разбираш ли, опитвам се да реша дали да приема една работа, която ми предложиха, и ако приема, при какви условия. Познаваш ли жена на име Кони Кларк?
– Не съм сигурен. Защо?
– Не си сигурен? Мислиш, че може би я познаваш, но не си сигурен. Не разбирам.
– Името ми е познато, но толкова.
– Аха, разбирам. Нещо идва ли ти наум, ако ти спомена, че дъщеря ѝ се казва Ким Корасон?
Младият мъж започна бързо да примигва.
– Кой, по дяволите, сте вие? За какво става дума?
– Мога ли да вляза, господин Монтагю? Темата е твърде лична, за да я разискваме на прага.
– Не, не можете – той леко премести тежестта си, а ръката му все още оставаше извън полезрението. – Моля, говорете по същество.
Гърни въздъхна, разсеяно почеса рамо и втренчи убийствен поглед в Роби Мийс.
– Работата е там, че ме помолиха да се грижа за личната безопасност на госпожица Корасон и сега се опитвам да реша какво възнаграждение да искам.
– Възнаграждение? Аз не... Искам да кажа... Не виждам... Какво?
– Всъщност искам да постъпя честно. Ако на практика не се налага да правя нищо – ако просто се мотая наоколо, отварям си очите на четири и съм в готовност да се справя с каквото изскочи – ще сметна хонорара си по една тарифа. Но в случай, че ситуацията изисква, да кажем, нападателни действия, тарифата ще е съвсем различна. Разбра ли сега въпроса ми, Боби?
Треперенето на клепачите сякаш се усилваше.
– Заплашвате ли ме?
– Да те заплашвам? Че защо бих направил подобно нещо? Това е противозаконно. Като пенсиониран полицай питая огромно уважение към закона. Някои от най-добрите ми приятели са полицаи. Някои са точно тук в Сиракуза, като например Джими Шиф. Може да го познаваш. Както и да е, въпросът е, че аз обичам да правя хонорарен анализ, преди да се ангажирам с дадена работа. Разбираш, нали? И така, отново да ти задам въпроса: Известна ли ти е някаква причина, поради която работата ми по осигуряване личната безопасност на госпожица Корасон би изисквала да начисля нещо повече от обичайната си такса?
В погледа на Мийс се промъкна несигурност:
– Какво, по дяволите, мога да знам аз за нейните проблеми със сигурността? Какво общо има това с мен?
– Тук си прав, Боби. Имаш вид на приятен млад мъж, на много красив млад мъж, който не би искал да причини никакви проблеми никому. Прав ли съм?
– Не съм аз този, който причинява проблеми.
Гърни бавно кимна и зачака, усещаше промяна в подводното течение.
Мийс прехапа долната си устна:
– Двамата имахме прекрасна връзка. Не исках да приключва по този начин. Тези глупави упреци. Фалшиви обвинения. Лъжи. Клевети. Тъпи оплаквания в полицията. Сега вие. Дори не разбирам за какво сте тук.
– Казах ти защо съм тук.
– Но в това няма никакъв смисъл. Не трябва да тормозите мен. Би трябвало да потърсите отрепките, които тя въвлече в живота си. Ако има проблеми със сигурността, са заради тях.
– И кои са тези отрепки?
Мийс се разсмя. В смеха му имаше нещо диво, накъсано. Като театрален звуков ефект.
– Знаете ли, че тя чукаше професора си, така наречения ѝ научен ръководител? Знаете ли, че чука всеки, който може да подпомогне скапаната ѝ кариера? Знаете ли, че чука Руди Гец, най-голямата отрепка в целия шибан свят? Знаете ли, че е напълно луда, по дяволите? Знаете ли това?
Мийс сякаш напълно се бе поддал на емоциите си и те го отнасяха някъде много далеч. Гърни искаше да удължи момента, да види докъде ще доведе.
– Не, не знаех всичко това. Но съм ти благодарен за информацията, Робърт. Нямах представа, че е луда. А това е нещо, което определено би се отразило на хонорара ми. Да осигуряваш безопасността на луда жена може да е доста шибана задачка. Според теб до каква степен стига лудостта ѝ?