Мийс поклати глава.
– Сам ще разберете. Повече и дума няма да кажа. Сам ще разберете. Знаете ли къде бях днес следобед? В кантората на моя адвокат. Ще предприемем законови действия срещу тази кучка. Съветът ми към вас е да стоите далеч от нея. Много далеч.
Той затръшна вратата. Трясъкът бе последван от изщракването на две ключалки. Всичко това може и да беше само театрално представление, помисли си Гърни, но със сигурност беше интересно.
1 Въпросът е често свързан с ангелологията през Средновековието. Днес се възприема като метафора за време, пропиляно в спорове без никакво практическо значение – б. р.
Глава 15
Ескалация
Докато Гърни следваше указанията на джипиеса обратно към междущатската магистрала, над езерото Онондага плъзна мрачен карминеночервен залез. Отразен във всеки друг воден басейн в северната част на щата, залезът би бил прекрасен. Това, което се прокрадва в затаените кътчета на подсъзнанието обаче, оказва огромно въздействие върху начина, по който обработваме информацията, предавана от зрителните ни нерви. Ето защо онова, което Гърни виждаше, не беше отражение на залеза, а въображаем ад от химически пламък, горящ в токсичното езеро на петнайсет метра под повърхността. Наясно беше, че се правят опити за прочистване на езерото1. Но тези стъпки в правилна посока не се отразяваха кой знае колко на начина, по който възприемаше мястото. Колкото и да беше странно, това даже влошаваше нещата. Точно както, ако видиш човек, излизащ от среща на „Анонимните алкохолици“, проблемът му изглежда по-сериозен, отколкото, ако го забележиш да излиза от нощен бар.
Няколко минути след като Гърни бе поел по магистрала 81, мобилният иззвъня. Обаждането беше от домашния му телефон. Хвърли един поглед да види колко е часът. Беше 6,58 вечерта. Мадлин трябваше да се е върнала от клиниката, където работеше почасово, преди 45 минути. Бодна го вина.
– Здрасти, извинявай, трябваше да ти се обадя – каза той бързо.
– Къде си? – В гласа ѝ се долавяше по-скоро притеснение, отколкото раздразнение.
– Между Сиракуза и Бингамтън. Предполагам, че ще се прибера малко след осем.
– С онзи Клинтър ли беше през цялото това време?
– С него, с Джак Хардуик по телефона, в колата с документите по случая, които ми изпрати Хардуик на мейла, с бившия приятел на Ким Корасон и така нататък, и така нататък.
– Онзи, който я тормози?
– Не съм сигурен, че той я тормози. Всъщност не съм сигурен и за Клинтър.
– Според онова, което ми разказа снощи, явно е опасно неуравновесен.
– Да, може и така да е. Но от друга страна...
– По-добре да обърнеш внимание на...
Гърни беше стигнал до участък без клетъчно покритие. Връзката прекъсна. Той реши да изчака жена му да се обади отново. Остави телефона изправен в една от поставките за чаши на таблото. След по-малко от минута той звънна.
– Последното, което чух да казваш – започна той, – беше, че е по-добре да обърна внимание на нещо.
– Ало?
– Тук съм. Бях на място извън обхват.
– Извинявай, какво каза? – беше женски глас, но не този на Мадлин.
– О, съжалявам! Помислих те за друг.
– Дейв? Ким е на телефона. Да не те прекъсвам?
– Няма проблем. Между другото, съжалявам, че не ти се обадих. Какво става?
– Получи ли съобщението ми? Че от РАМ пускат първия епизод.
– Нещо такова. „Проектът е в ход“, мисля, че това беше написала.
– Пилотният епизод ще се излъчи тази неделя. Нямах представа, че ще стане толкова бързо. Ще използват необработеното демо, което заснех с Рут Блум, точно както каза Руди Гец. И искат да продължа с колкото е възможно повече интервюта с останалите семейства. Ще дават по един епизод всяка неделя.
– Което означава, че нещата напредват, както ти се надяваше.
– Определено.
– Но?
– О, нямам никакви резерви относно това. Прекрасно е!
– Но?
– Но... Имам един... един глупав малък проблем тук.
– Да?
– Осветлението. Отново угасна.
– Осветлението в апартамента ти?
– Да. Казах ли ти как преди време всички крушки бяха леко развинтени?
– Пак ли е същото?
– Не. Проверих лампата в дневната, крушката си е завита. Затова предполагам, че е от прекъсвача. Но в никакъв случай няма да сляза в мазето да проверявам.
– Обади ли се на някого?
– Не смятат това за спешен случай.
– Кой?
– От полицията. Може би ще изпратят някого да намине по-късно. Но да не разчитам много на това. Прекъсвачите не са работа на полицията, така ми казаха. Трябвало да се обадя на хазяина или на някой майстор, или на електротехник, или на приятелски настроен съсед, или очевидно на когото и да било друг, но не и на тях.