Гърни отвори вратата и насочи светлината надолу по стълбите, като се ослушваше.
Кап... кап...
Нищо друго.
Обърна се назад към Ким:
– Остани тук, на вратата.
Тя изглеждаше ужасена.
Зачуди се какво да ѝ каже – нещо прозаично, може би отвличащ вниманието въпрос, така че да я успокои.
– Електрическото табло... има ли главен прекъсвач освен прекъсвачите за всяка отделна верига?
– Какво?
– Просто се чудя с какъв вид табло ще си имам работа.
– Какъв вид? Нямам представа. Това проблем ли е?
– Не, никак даже. Ако ми потрябва отвертка, ще те викна, става ли?
Знаеше, че всичко това няма никакво значение и без съмнение я беше объркал, но за момента объркването беше за предпочитане пред пристъпа на паника.
Внимателно тръгна надолу по стълбите, като обхождаше със снопа лъчи напред-назад.
Всичко изглеждаше съвършено спокойно.
И тогава, точно когато си помисли, че един парапет би бил мъдро допълнение към неустойчивата конструкция на стълбището, точно когато прехвърляше тежестта си върху третото стъпало от долу нагоре, се чу остър пукот, стъпалото се срина и Гърни полетя напред. Всичко се случи в рамките на по-малко от секунда. Десният му крак хлътна в дупката заедно със счупената стълба, докато тялото му се завъртя напред и надолу, а ръцете му инстинктивно се повдигнаха, за да предпазят лицето и главата му. Стовари се на бетонния под на стълбището. Стъклото на фенера се разби и светлината угасна. Остра болка се стрелна като електрошок през дясната ръка над лакътя.
Ким пищеше. Истерично. Питаше дали е добре. Шум от отдалечаващи се стъпки, тичащи, препъващи се.
Гърни беше зашеметен, но в съзнание. Канеше се да се раздвижи внимателно, да прецени дали и доколко се е наранил. Но преди още мускулите му да реагират, той чу звук, от който космите на тила му настръхнаха. Беше шепот, съвсем близо до ухото му. Яростен и свистящ. Шепот, който звучеше като съскане на побесняла котка:
Не дърпай дявола за опашката!
1 Езерото Онондага е едно от най-замърсените с промишлени отрови езера в САЩ – б. р.
ЧАСТ ВТОРА
КОГАТО НЯМА СПРАВЕДЛИВОСТ
Глава 16
Съмнения
На следващата сутрин Гърни се събуди неспокоен и изтощен. Дясната му ръка сякаш гореше от лакътя до китката, а цялото му тяло беше болезнено сковано. Прозорецът на спалнята беше отворен и във въздуха витаеше студена влага.
Както обикновено Мадлин вече беше станала. Тя обичаше да се събужда с птиците. Сякаш в първия светлик на зората имаше някаква тайна съставка, която я зарежда с енергия.
Краката му бяха студени и потни. Светът зад стъклото на прозореца беше сив. Отдавна не се бе събуждал с махмурлук, но сега се чувстваше точно така. Беше имал ужасно тежка нощ. Спомените за събитията в мазето на Ким, разкритията, които бе направил след падането, и хипотезите, към които тези разкрития навеждаха, препускаха в главата му без всякаква последователност и без да водят никъде, а многобройните му болки още повече ги объркваха и преплитаха. В крайна сметка беше заспал малко преди зазоряване. Сега, два часа по-късно, отново беше буден. И беше наясно, че в това състояние няма никакъв шанс да успее да заспи.
Най-неотложно бе да подреди събитията и да разбере какво се беше случило. Отново си припомни всичко, разрови се в паметта си за възможно най-много подробности.
Спомни си как внимателно слиза по стъпалата. Използва фенера, за да осветява не само стълбището, но и част от мазето отдясно и отляво. Не долавя никакъв звук, никакво движение. Малко преди да стигне долу, осветява последователно стените, за да открие електрическото табло. Забелязва го в близост до злокобния сандък, до който го бяха отвели петната кръв при първото идване тук – сива метална кутия, монтирана на една от стените. Потъмнелите петна все още ясно личат по дървените стълби и по бетонния под.
Виждаше ясно в главата си как стъпва на следващото стъпало и после чува пукота, когато то поддава под крака му.
Светлината от фенера описва широка дъга, когато ръцете му инстинктивно се стрелват да предпазят лицето. Знае, че пада, знае, че не може да го предотврати, и знае, че ще се удари лошо. Половин секунда по-късно ръцете, дясното рамо, гърдите и главата му се сблъскват с пода на мазето.
От горния край на стълбището чува вик. Първоначално само вик, след това два изпищени въпроса: