Междувременно Ким е слязла до средата на стълбището и сега оглежда мазето като уплашена котка. Погледът ѝ спира на счупеното стъпало.
– Можеше да загинеш! – казва с разширени очи, сякаш изводите от инцидента чак сега са я осенили. – Счупи се просто така, когато стъпи на него ли?
– Просто така – потвърждава той.
Докато тя ужасено разглежда мястото, където е паднал, той е трогнат от нещо дълбоко наивно в изражението ѝ. Тази млада жена, която създава амбициозен документален филм за потресаващото въздействие на убийството, изглежда потресена от идеята, че животът може да е опасен.
Гърни проследява погледа ѝ, взира се надолу, в дупката в дървото – и бързо забеляза онова, което тя или не е видяла, или не е успяла да осъзнае.
Стъпалото наистина се е строшило... но първо някой почти изцяло го е срязал с трион и в двата му края.
Изтъква ѝ този факт, а тя се мръщи, очевидно объркана.
– Какво искаш да кажеш? Как е възможно?
Всичко, което той отвръща, е:
– Още една загадка, която се прибавя към останалите.
Сега, докато лежеше в леглото си, загледан в тавана, масажираше без особен ефект ръката си и пресъздаваше веригата събития от изминалата нощ, Гърни обмисли в по-големи подробности този си отговор. Вероятно саботажът беше дело на шепнещия натрапник, вероятно набелязаната жертва е била Ким, и може би той, Гърни, просто се е изпречил на пътя му.
Да направиш такъв капан на стълбище – като срежеш частично някое от стъпалата – беше клише от криминалните филми. При това клише, което трудно би могло да се пропусне. Следите от трион бяха лесно забележими и не оставяха съмнение, че стъпалото не се е счупило случайно. Следователно целта почти със сигурност e била да бъдат открити. В този смисъл следите от трион бяха неразделна част от някакво предупреждение.
Вероятно изборът на долно стъпало също бе част от предупреждението – целта е била лошо падане, но не толкова лошо, колкото би било от по-високо стъпало, да кажем. Не и фатално падане. Не още. Може би посланието е съвсем ясно: „Ако пренебрегнеш предупрежденията ми, те ще стават все по-жестоки. По-болезнени. По-смъртоносни.“
Но до какво точно я предупреждаваха да не се приближава? Очевидният отговор беше нейният документален сериал, понеже това бе най-значимото нещо, което се случваше в живота ѝ. Може би посланието беше: „Отдръпни се, Ким, престани да ровиш в миналото, или последствията ще бъдат ужасни. В случая с Добрия пастир е погребан дявол, когото ще е по-добре да не закачаш.“
Дали това означаваше, че натрапникът е свързан с прословутия случай? Човек със сериозен интерес нещата да останат такива, каквито са? Или пък наистина ставаше дума просто за малкия негодник Роби Мийс, както настояваше Ким?
Правдоподобно ли беше всички скорошни намеси в живота ѝ, атаките над душевния ѝ покой, да са организирани от един жалък бивш приятел? Нима той е така болезнено ожесточен към Ким само защото е сложила край на връзката им? Възможно ли е всичко – отвитите крушки, липсващите ножове, петната от кръв, срязаните с трион стъпала, дори демоничният шепот – да е мотивиран от чиста ревност, чиста отмъстителност за това, че е бил отхвърлен?
От друга страна, може би извършителят наистина е Мийс, но го водят други мотиви, по-тъмни и по-нездрави от озлоблението. Може би предупреждава Ким, че ако не го приеме обратно, негодуванието му ще прерасне в нещо действително ужасно. Че ако не го приеме обратно, ще се превърне в чудовище, в дявол.
Може би вътрешният живот на Мийс бе по-патологичен, отколкото Ким си представяше.
Безумието на онзи шепот изглеждаше патологично без никакво съмнение. Но то оставяше място и за още една възможност. И именно тази възможност плашеше Гърни най-много. Беше възможност, за която той не смееше дори да помисли.
Възможността да не е имало шепот.
Ами ако онова, което беше „чул“, е резултатът от падането, един вид минихалюцинация? Ако „звукът“ е просто вторичен продукт от удара по собствената му, едва излекувана глава? В края на краищата, тихото свирещо бучене в ушите му не беше истинско свирене. Както д-р Хъфбаргър беше обяснил, беше когнитивно невярно тълкуване на погрешно локализирана нервна възбуда. Ако прошепнатата заплаха – с цялата ѝ кипяща ярост – нямаше никакво реално съдържание? Идеята, че образите и звуците могат да са просто последица от наранени тъкани и разкъсани синапси, изпрати студени тръпки по гърба му.