– Какво мога да направя за теб?
– Измислил си го! Знаех си!
– Както вече попитах, какво мога да направя за теб?
– Ами... Сега чак ми стана неудобно, но наистина става дума за голяма, направо огромна услуга. – Тя млъкна за миг. – Помниш ли Ким?
– Дъщеря ти ли?
– Дъщеря ми, която те обожава.
– Моля?
– Само не казвай, че нямаш представа!
– За какво говориш?
– О, Дейвид, Дейвид, Дейвид! Всички жени те обичат, а ти дори не забелязваш.
– Струва ми се, че съм виждал дъщеря ти един-единствен път. Тогава тя беше на... колко, може би на петнайсет?
В главата му се въртеше смътен спомен за красиво, но прекалено сериозно момиче, което бе присъствало на един обяд в дома на Кони. Докато той обядваше с майка ѝ, девойката бе следила разговора, почти без да взема участие.
– Всъщност беше на седемнайсет. И, добре, може би „обожава“ е прекалено силна дума, но тя смята, че си много, много умен, а според Ким това има огромно значение. Сега е на двайсет и три и все още има много високо мнение за Дейв Гърни, суперченгето.
– Това е много мило, но... нещо не откривам връзката.
– Естествено, че не я откриваш, защото те моля за тази огромна услуга по възможно най-объркания начин. Може би трябва да поседнеш, ще ми отнеме няколко минути да ти обясня.
Гърни все още стоеше до мивката в банята. Сега излезе, мина през спалнята и отиде във всекидневната. Нямаше особено желание да сяда. Вместо това застана до прозореца отзад.
– Добре, Кони, седнал съм – каза. – Какво става?
– Нищо лошо. Всъщност е дори много хубаво. На Ким ѝ се отвори невероятна възможност. Споменавала ли съм ти, че се интересува от журналистика?
– Следва стъпките на майка си?
– Божичко, никога не го казвай пред нея, веднага ще си смени професията! Струва ми се, че най-голямата ѝ цел е да е напълно независима от мен! А и тук въобще не говорим за стъпки. По-скоро се кани да направи грамаден скок. И така, минавам на въпроса, преди напълно да си изгубил интерес. В момента тя завършва магистратура по журналистика в университета в Сиракуза. Не е далече от вас, нали?
– Е, не е като да е в квартала. Приблизително час и четиридесет и пет минути път.
– Добре, не е много далече. Аз пътувам почти толкова до града всеки ден. Както и да е. За дипломната си работа избра да направи минисериал за жертвите на убийства – всъщност не точно за самите жертви, а за семействата и децата им. Иска да разгледа дългосрочните последствия за онези, чиито родители са били убити, а не е имало разрешение.
– Не е имало...
– Точно така, поредицата ще бъде за неразрешени случаи, при които убийците не са заловени. Така раните никога не зарастват. Независимо колко време е минало, това си остава най-разтърсващата емоция в живота на тези хора... могъща сила, която променя всичко завинаги. Ким е нарекла поредицата „Сираци на убийствата“. Не е ли страхотно?
– Идеята звучи интересно.
– Много интересно! Но още не съм стигнала до наистина сензационната част. Не става дума просто за идея, а за нещо, което действително ще се осъществи! Започна като университетска работа, но научният ѝ ръководител толкова се впечатли, че ѝ помогна да го развие в истински проект. Дори ѝ помогна да уговори някои от участниците да подпишат договори за ексклузивни права, така че интересите ѝ да са защитени. После изпратил предложението на един от продуцентите в РАМ ТВ. И знаеш ли какво? Онзи от РАМ го иска! За секунди от някаква си дипломна работа проектът ѝ се превърна в шанс, за който професионалисти с двайсетгодишен опит биха убили човек. РАМ в момента е най-популярната телевизия.
Според Гърни РАМ беше основният виновник за това традиционните новини да се превърнат в шумен, безвкусен, плиткоумен карнавал, пълен с жлъчни, едностранчиви мнения, създаващи излишна паника. Той обаче потисна желанието да изкаже мнението си по въпроса.
– Сега със сигурност се чудиш – продължи Кони въодушевено – какво общо има това с любимия ми детектив, нали?
– Чакам.
– Две неща. Първо, бих искала да я наглеждаш.
– В смисъл?
– Просто се срещни с нея! Запознай се отблизо с това, което прави! Прецени дали е близо до твоята гледна точка за жертвите на убийства. Сега е големият ѝ шанс. Ако не направи много грешки... възможностите пред нея са безкрайни.
– Хм!
– Това малко изръмжаване значи ли, че ще го направиш? Моля те, Дейвид!
– Кони, аз не знам нищо за журналистиката!
Онова, което знаеше, в по-голямата си час го отвращаваше, но отново предпочете да го премълчи.