В къщата нямаше следа нито от Мадлин, нито от Ким. През един от отворените прозорци откъм алеята, той чу тихия шепот на гласове. Пренесе чашата си на масата за закуска до френските прозорци. Тогава ги видя – от другата страна на покритата с каменни плочи площадка, зад ябълково дърво, на малката окосена част сред полето, която той и Мадлин наричаха „моравата“.
Седяха в два еднакви дървени стола. Мадлин беше облечена в едно от ярките си разноцветни якета. Ким също носеше подобно, несъмнено дадено ѝ от Мадлин. Всяка от тях беше обгърнала с две ръце голяма чаша кафе, сякаш грееха пръсти около приятен пламък.
Лавандуловите, тъмнолилави, портокалови и свежозелени цветове по якетата им хвърляха сияйни отблясъци на бледата утринна светлина, която започваше да се процежда през надвисналите облаци.
Израженията им подсказваха, че разговорът, както и облеклото, са далеч по-оживени от настроението на Гърни.
Той се изкушаваше да отвори прозореца, за да провери дали слънцето е смекчило мразовития въздух. Но знаеше, че щом го види, Мадлин ще му каже, че трябва да излезе навън, ще му каже, че се очертава прекрасна утрин и че всичко наоколо ухае толкова сладостно. И колкото повече тя превъзнася удоволствието да бъдеш на открито, толкова повече той ще настоява да остане вътре. Водеха тази битка толкова често, че се бе превърнала в ритуал. Двамата сякаш четяха репликите си от сценарий. Накрая, след като подробно е разяснил, че е твърде зает, за да излезе навън, той неминуемо щеше да размисли и щом излезе, щеше да е очарован от красотата на деня и засрамен от детинското си упорство.
В момента обаче нямаше желание да дава начало на този ритуал и избра да не отваря прозореца. Вместо това реши да си сипе още една чаша кафе, да разпечата профила на Добрия пастир и да се опита да подходи към него непредубедено и с отворено съзнание – отворено за евентуалното присъствие на истина, а не бдително търсещо безсмислици.
Отиде в кабинета и отвори имейлите на Хардуик на настолния си компютър, много по-добър вариант от миниатюрния екран на мобилния телефон. Докато профилът се разпечатваше, избра един от документите – докладите за инцидентите, които беше прегледал набързо предния следобед.
Не беше сигурен какво търси. Все още беше на етап, в който най-важното бе да огледа всеки детайл, да попие възможно най-много данни. Решенията за това кое е от значение, търсенето на модели – до тях щеше да стигне по-късно.
Осъзна, че първия път е бързал прекалено много. Трябваше да забави ход. С годините беше открил, че една от най-пагубните грешки, които един детектив може да допусне, е да скочи в някоя теория с твърде малко данни. Защото веднъж помислиш ли, че виждаш модел, който отговаря на твоята теория, съществува нагласа да отхвърляш фактите, които не се вписват в него. Естественият афинитет на мозъка към създаване на модели омаловажава точките, които не допринасят за оформяне на картината. А когато към това се добави професионалната нужда на детектива бързо да съставя схеми за дадена ситуация, резултатът е склонност да се скача към необмислени изводи.
Периодът, през който просто гледаш, слушаш и попиваш, е от огромно значение. Да се отдаде заслуженото на този период винаги е най-добрият начин да се започне разследване.
Да се започне разследване ли?
Разследване на какво? По чия поръчка? С какви пълномощия? В евентуално стълкновение с Шиф и с още кого?
Реши да опрости нещата – или поне да прочисти терминологията, като приеме всичко като лична инициатива за събиране на факти, скромно усилие с цел намиране на отговор на няколко въпроса. Въпроси като:
Кой се крие зад оригиналните „шеги“, които бяха разтревожили Ким?
Кое е по-близо до истината – характеристиката на Ким за Мийс или неговата характеристика за нея?
Кой беше заложил проклетия капан, който го хвърли на пода в мазето? Той ли бе планираната жертва, или Ким?
Ако шепотът е бил реален, кой шепнеше? С каква цел се спотайваше в мазето? По какъв начин и по кое време беше проникнал в къщата и как се бе измъкнал навън?
Какво означаваше предупреждението „Не дърпай дявола за опашката“?
И какво беше общото, ако изобщо имаше общо, между събитията от настоящето и серията пътни убийства отпреди десет години?
В представите на Гърни собствената му инициатива по събиране на фактите започваше с преглед на всичко в докладите за инцидентите, приложенията към тези доклади, докладите от ППАТП, профила от ФБР, обобщенията от папката на Ким и бележките, които сам си беше водил, докато слушаше язвителните резюмета, направени от Хардуик относно личностните профили на жертвите.