С всичко това можеше да се заеме сам. Но усещаше и растящ подтик да седне с Ребека Холдънфийлд и да се задълбочи по-детайлно в профила на Добрия пастир и хипотезата по този случай: как са били събирани, анализирани и приоритизирани първичните данни; как са тествани алтернативните теории; как се е стигнало до консенсус и дали някои схващания, които беше имала във връзка с този случай, са претърпели промяна с годините. Беше любопитен да узнае и дали тя някога е говорила с Макс Клинтър.
Гърни все още пазеше в телефона си номера на Холдънфийлд. (След като си бяха сътрудничили за кратко по случаите с Марк Мелъри и Джилиан Пери, беше предположил, че е възможно пътищата им отново да се пресекат.) Извика номера на екрана и го набра. Свърза се с гласовата ѝ поща. Изслуша едно многословно уводно съобщение за работното време и адреса ѝ, интернет страницата и електронната поща, където биха могли да бъдат изпращани запитвания. Гласът извика у него образа на самата жена. Безкомпромисна, съобразителна, атлетична и амбициозна. Чертите на лицето ѝ бяха съвършени, без това да я прави красива. Очите ѝ бяха поразителни и пронизващи, но им липсваше топлина, която би ги разхубавила. Тя беше завършен професионалист, чиято терапевтична практика запълваше времето, останало ѝ след упражняване на основната ѝ кариера в съдебната психология.
Гърни остави немногословно съобщение, с което се надяваше да я заинтригува. „Здравей, Ребека. Дейв Гърни на телефона. Надявам се всичко да е наред. Замесен съм в една необичайна ситуация, която бих искал да обсъдя с теб, да получа твоето мнение и съвет. Свързана е със случая с Добрия пастир. Знам колко невероятно много си заета. Свържи се с мен, когато имаш възможност.“ Накрая остави номера на мобилния си телефон.
За всеки друг, с когото не бе разговарял от шест месеца, това съобщение би било твърде сухо и безлично, но той знаеше, че за Холдънфийлд не съществуват такива неща като твърде сухо или твърде безлично. Което не означаваше, че не я харесва. Всъщност си спомняше моменти от миналото, в които бе смятал чепатата ѝ особа за обезпокояващо привлекателна.
Обаждането му донесе удовлетворяващото усещане, че е задвижил нещо. Върна се на отворения доклад и започна да работи по него. Час по-късно, когато бе преполовил петия доклад, телефонът звънна. Погледна кой е: Олбъни – Съдебни консултанти.
– Ребека?
– Здравей, Дейвид. Тъкмо спрях да заредя. С какво мога да съм ти полезна?
Гласът ѝ подчертаваше особената комбинация от безцеремонност и достъпност в нея.
– Разбрах, че си един вид експерт по случая Добрия пастир.
– Един вид.
– Дали има възможност да се видим набързо да поговорим?
– Защо?
– Случват се странни неща, които може и да имат връзка със случая, и ми се ще да чуя мнението на някого, който знае за какво говори.
– В интернет има тонове информация.
– Имам нужда от гледна точка, на която да мога да се доверя.
– И кога трябва да стане това?
– Колкото по-скоро, толкова по-добре.
– Пътувам към „Отесага“.
– Моля?
– Хотел „Отесага“ в Купърстаун. Ако можеш да дойдеш там, бих могла да ти отделя четиридесет и пет минути между един и петнайсет и два.
– Идеално. Къде трябва...
– Ела в зала „Фенимор“. Ще изнасям доклад в дванайсет и трийсет, след което ще има кратък модул за въпроси, а след това бъбрене край шведската маса. Мога да пропусна бъбренето. Ще успееш ли да дойдеш в един и петнайсет?
Той разтвори и сви дясната си ръка, убеждавайки се още веднъж, че ще се справи със скоростния лост.
– Да.
– Тогава доскоро – тя прекъсна връзката.
Гърни се усмихна. Имаше афинитет към всеки, който бе готов да пропусне бърборенето. Може би това харесваше най-много у Холдънфийлд – сведената ѝ до минимум общителност. За миг се зачуди под каква форма се проявява тази нейна черта в сексуалния ѝ живот. Разтърси глава, прогонвайки мисълта.
Съсредоточи се и се върна към средата на петия доклад – разделът се състоеше от снимки от местопрестъплението и превозните средства. Мерцедесът на доктор Джеймс Брустър бе показан от многобройни ъгли, смачкан до половината от дължината си след удар в ствола на крайпътно дърво. Както повечето от превозните средства на жертвите, струващата сто хиляди долара капсула престиж на доктора беше смляна до нещо неузнаваемо, безименно и безполезно.