Глава 18
Резонанс на моделите
Купърстаун бе разположен край южния край на дълго тясно езеро в хълмистата провинциална част на окръг Оцего. Това е град, раздвоен между дискретните богаташи и бейзболния туризъм; между главна улица, наводнена с магазини за спортни сувенири, и тихи, спокойни странични улички, където къщи в стил гръцки Ренесанс1 се гушеха под сянката на вековни дъбове. Средна Америка2 в центъра на града и „Брукс Брадърс“3 под високите дървета.
Пътят от Уолнът Кросинг до „Отесага“ му отне над час – повече, отколкото беше предполагал. Това обаче нямаше значение, защото бе тръгнал достатъчно рано, за да стигне до хотела доста преди уговорената среща. Имаше някакво усещане, че би му харесало да чуе речта на Холдънфийлд, или поне част от нея.
Късният март не бе особено популярно време за ваканции в курортите от северната част на щата, особено в тези край езера. Едва една трета от паркинга беше заета, а обширните поляни наоколо, макар и в идеално състояние, бяха напълно безлюдни.
Гърни смяташе, че може да прецени колко скъп е даден хотел според това колко бързо и с колко широка усмивка отварят входната врата пред гостите. Ако съдеше по тези критерии, стаята в „Отесага“ определено беше далеч над финансовите му възможности. Елегантното лоби затвърди впечатлението.
Канеше се да попита къде се намира зала „Фенимор“, когато стигна до дървен статив, на който имаше табела със стрелка, даваща отговор на въпроса му. Стрелката бе насочена към широк коридор с класическа ламперия с фризове по стените. Според написаното на табелката в този ден залата беше резервирана за среща на Американската асоциация за философска психология.
В края на коридора имаше втора табела, точно копие на първата. Беше поставена до отворена врата. Когато Гърни се приближи до нея, чу взрив от аплодисменти. Стигна прага и установи, че водещият тъкмо е представил Ребека Холдънфийлд, която заемаше мястото си зад катедрата на подиума, издигнат в далечния край на залата. Помещението беше просторно, с високи тавани и изглеждаше подходящо дори за съвещание на римски сенатори.
Не е зле, помисли си Гърни.
После преброи столовете на око и прецени, че са около двеста. Повечето бяха заети. Почти всички присъстващи бяха мъже, като по-голямата част надхвърляха средната възраст. Той влезе в залата и зае един от столовете на последния ред. Обикновено постъпваше така на сватби и други събития, където не се чувстваше на мястото си.
Холдънфийлд срещна погледа му, но не показа, че го е разпознала. Вместо това изглади листата на катедрата пред себе си и се усмихна на публиката. Изражението ѝ разкриваше по-скоро увереност и сила, отколкото топлота.
Нищо ново, каза си Гърни.
– Благодаря ви, господин председател. – Усмивката вече я нямаше, гласът беше ясен, а тонът – властен и авторитетен. – Днес съм тук, за да ви предложа една проста идея. Не ви карам да се съгласявате с нея или да я отхвърляте. Искам да я обмислите. Ще ви предоставя един нов поглед върху ролята на подражанието в живота ни – как се отразява на всичко, което мислим, чувстваме и правим. Предлагам ви тезата, че подражанието е един от инстинктите за оцеляване на хората като вид – точно толкова необходим и задължителен, колкото секса. Тази простичка идея е революционна. Подражанието никога досега не е било класифицирано като инстинкт – склонност към действие, подклаждана от натрупването и освобождаването на напрежение. Но нима то не е именно това?
Замълча за миг. Аудиторията беше притихнала, напълно неподвижна.
– Може би най-показателният и пренебрегван факт за подражанието е това, че... носи приятно усещане. Процесът на имитация осигурява на човешкия организъм един вид удоволствие – освобождаване на напрежението. Във всичко, което правим, съществува предпочитание към повторението, защото е хубаво.
Очите на Холдънфийлд блестяха, а публиката я слушаше в захлас.
– Харесва ни да виждаме онова, което сме виждали и преди, и да правим неща, които сме правили преди. Мозъкът търси резониращи модели, защото съответствието предизвиква удоволствие.
След тези думи тя пристъпи иззад катедрата, сякаш искаше да влезе в по-пряко взаимодействие със слушателите си: