– Ами... добре. Заета съм. Всъщност съм много заета.
– Явно има полза от това.
– Какво искаш да кажеш?
– Слава. Уважение. Аплодисменти. Книги. Статии. Речи.
Тя кимна, после наклони глава настрани. Наблюдаваше го и чакаше:
– Е?
Гърни хвърли поглед към поляната и проблясващото езеро:
– Просто отбелязах каква забележителна кариера си направила. Първо беше голяма фигура в съдебната психология, сега си известна във философската психология. Марката „Холдънфийлд“ се разраства и блести все по-силно. Впечатлен съм.
– Не, не си. Не е така лесно да те впечатли човек. Какво искаш?
Той сви рамене:
– Трябва ми малко помощ, за да разбера по-добре случая с Добрия пастир.
– И защо?
– Дълга история.
– Дай ми кратката версия.
– Дъщерята на стара моя позната прави документален телевизионен сериал за семействата на жертвите на Добрия пастир. Поиска да я наглеждам, да ѝ предоставя полицейската гледна точка и така нататък.
Дори и в момента, докато говореше, това не съвсем уточнено „и така нататък“ сериозно го притесняваше.
– Какво искаш да знаеш?
– Много неща. Трудно ми е да реша откъде да започна.
Ъгълчето на устата ѝ потрепна неспокойно:
– Откъдето и да е е по-добре от никъде.
– Резонанс на модела.
Тя примигна:
– Моля?
– Използва този термин в днешната си реч. Освен това си нарекла така една своя статия, публикувана в списание преди девет години. Какво означава?
– Чел си онази статия?
– Стреснах се от дългото заглавие и реших, че останалата част ще ми е напълно неразбираема.
– Божичко, толкова те бива да пробутваш простотии! – от нейната уста това прозвуча като комплимент.
– И така, разкажи ми за този моделов резонанс.
Тя хвърли поглед към часовника си:
– Не съм сигурна, че имаме достатъчно време.
– Опитай.
– Става дума за прехвърлянето на енергия между мисловни конструкти.
– А на езика на един скромен пенсиониран детектив, роден в Бронкс, това какво би трябвало да значи?
Очите ѝ проблеснаха развеселено:
– Преосмисляне и преразглеждане на концепцията на Фройд за сублимацията – насилственото отклоняване на опасна агресивна или сексуална енергия в по-безопасни алтернативни канали.
– Ребека, скромните пенсионирани детективи говорят на прост английски език.
– За Бога, Гърни, ти и твоите простотии! Но добре, ще го направим по твоя начин. Забрави за Фройд. Има едно много известно стихотворение за девойка на име Маргарет, която тъгува заради падащите есенни листа. Ето какво гласят последните два стиха: „Че човешката съдба осеяна е със слани/ за Маргарет са твоите сълзи“4. Това е резонанс на модела. Силната емоция, която изпитва, докато наблюдава смъртта на листата, всъщност е предизвикана от едно друго, по-дълбоко знание – знанието за собствената ѝ неизбежна съдба.
– Имаш предвид, че емоционалната енергия от едно преживяване може да бъде прехвърлена върху друго, без...
– Без ние да осъзнаваме, че чувството, което изпитваме в момента, може би не се дължи на случващото се в момента. Да, именно това е смисълът! – В гласа ѝ се долавяше собственическа гордост.
– И как се връзва това с Добрия пастир?
– Как ли? Ами по всички възможни начини! Действията му, мисленето му, езикът, мотивацията – всички те съвършено се вписват в концепцията. Случаят с Добрия пастир е едно от най-ясните потвърждения на идеята. При този тип убийства с мисия причините никога не са тези, които изглеждат на повърхността. Под съзнателния мотив на убиеца винаги се крие друг източник на енергия, някакво травматично преживяване или преживявания, настъпили много по-рано в живота му. В него са натрупани потиснати страх и гняв, породени от това преживяване. Посредством асоцииране свързва миналите си преживявания със събития от настоящето и някогашните емоции започват да вдъхновяват сегашните му мисли. Програмирани сме да вярваме, че онова, което чувстваме в момента, е резултат на онова, което преживяваме в момента. Ако изпитвам щастие или тъга, приемам, че това е така, защото в настоящето нещо върви добре или зле – а не защото някаква частица емоционална енергия е била прехвърлена от потиснат спомен върху сегашния момент. В повечето случи грешката е безобидна. Не така безобидна се оказва обаче, когато прехвърлената емоция е патологична ярост. А именно това става при определен тип убийци. Добрия пастир е идеалният пример.
– А да имаш идея какво преживяване в детството е осигурило цялата тази прехвърлена енергия, стояща зад убийствата?