Глава 20
Изненада
Когато мина между езерото и плевнята и къщата изникна в горния край на пасбището, той забеляза до колата на Мадлин горната част на резервоар и мотоциклетно кормило, едва различими над превитите и изпочупени върхове на кафявата трева. Гледката събуди в него смесица от подозрение и любопитство.
Когато спря колата до мотора, любопитството му нарасна. Беше съвсем нов на вид „Би Си Ей циклон“, изключително рядка машина, произвеждана за последно през шейсетте години на двайсети век.
Напомняше му за един мотор, който той самият беше притежавал навремето. През 1979 година, като първокурсник във „Фордъм“, живееше в апартамента на родителите си в Бронкс и всеки ден изминаваше разстоянието до университета с един двайсетгодишен „Триумф Бонвил“. Когато му го откраднаха през лятото между първи и втори курс, вече бе преживял толкова силни бури и брулещи дъждове, бе се разминал с толкова много катастрофи по пътя към Бронкс, че спокойно прие да замени мотора със скуката на градския транспорт.
Гърни влезе в къщата през страничната врата, която водеше към кухнята през малък коридор. Очакваше да чуе гласове, може би гласа на госта моторист, но единственият звук, който долавяше, беше някакво цвърчене на печката. Когато влезе, в помещението се разнасяше ароматът на лук, който Мадлин запържваше в дълбок тиган. Тя не вдигна очи.
– Чий е този мотор? – попита той.
– Пречеше ли ти?
– Не съм казал, че ми пречи – той изчака, вторачил очи в нея. – Е?
– Е?
– Е, чий е?
– Не бива да казвам.
– Какво?
Тя въздъхна:
– Не бива да ти казвам.
– И защо, по дяволите?
– Защото... някой иска посещението му да е изненада.
– Кой? Къде е?
– Това е изненадата – тя изглеждаше нещастна от положението, в което са я поставили.
– Да не би някой да ми е дошъл на гости?
– Точно така – Мадлин изключи котлона, вдигна тигана и изсипа лука върху ориза в тавата, поставена до печката.
– Къде е Ким?
– Излязоха с твоя гост да се поразходят.
Тя отиде до хладилника и извади купа със сурови белени скариди, друга купа с нарязани чушки и целина и буркан чеснова паста.
– Нали знаеш – отбеляза Гърни, – че не обичам особено изненадите.
– Нито пък аз – тя запали газта под тигана, изсипа в него зеленчуците и започна енергично да ги разбърква с шпатула.
В продължение на цяла минута двамата не казаха нито дума. За Гърни мълчанието беше неловко.
– Предполагам, че е някой, когото познавам? – на момента съжали за безсмисления въпрос.
Мадлин го погледна право в очите – за пръв път, откакто беше влязъл:
– Надявам се.
Той си пое дълбок дъх:
– Това е невероятно глупаво. Кажи ми кой е дошъл с този мотор и защо е тук.
Мадлин сви рамене:
– Кайл. Да те види.
– Какво?
– Чу ме. Бученето в ушите ти не е чак толкова зле.
– Синът ми Кайл? Дошъл е от града с мотор? За да ме види?
– Да те изненада. Първоначално планираше да дойде в три. Защото ти каза, че ще се върнеш тогава. Най-късно в три. После реши да пристигне в два, за да прекара повече време с теб, в случай че се прибереш по-рано.
– Ти ли го нагласи? – думите му прозвучаха като нещо средно между въпрос и обвинение.
– Не, не съм го нагласила аз. Идеята да дойде и да те види беше на Кайл. Не те е виждал, откакто беше в болницата. Аз само му казах кога ще си тук – кога каза, че ще си тук. Защо ме гледаш така?
– Странно съвпадение ми изглежда вчера да намекваш, че Кайл и Ким биха били интересна двойка, а днес вече двамата да са заедно на разходка.
– Съвпадения наистина се случват, Дейвид. Затова съществува тази дума. – Тя отново насочи вниманието си към тигана.
Гърни беше по-разтревожен, отколкото му се искаше да признае. Реши, че това се дължи на дълбоката му неприязън към промените в собствените му планове, предизвикателство пред илюзията, че всичко е в неговите ръце.
Това и фактът, че отношенията му с Кайл, двайсет и шест годишния син от първия му брак, от много време насам бяха изпълнени с противоречиви емоции и размисли. Освен това ефектът на ибупрофените, които беше взел за прищипания нерв на ръката, вече отминаваше и болката от падането в мазето се влошаваше. И, и, и...
Той се опита да сдържи враждебността и самосъжалението в гласа си:
– Имаш ли представа къде са отишли на разходка?
Мадлин свали тигана от котлона и добави съдържанието му към ориза и лука в тавата. Изгреба всичко от тигана, сложи го отново на печката, доля олио и едва тогава отговори: