– Предложих им да тръгнат по заобиколната пътека по хребета и после да слязат надолу към езерото.
– Кога тръгнаха?
– Когато разбраха, че закъсняваш с един час.
– Щеше да е добре, ако ми беше казала.
– Би ли променило нещо?
– Разбира се, че би променило.
– Това е интересно.
Олиото в тигана започваше да дими. Мадлин отиде до шкафа с подправки и се върна със стрит джинджифил, кардамон, кориандър и едно пакетче кашу. Увеличи абсорбатора, сложи в тигана шепа от ядките, по една чаена лъжичка от всяка подправка и започна да разбърква. Кимна към прозореца до печката.
– Изкачват хълма.
Той приближи и погледна навън. Ким, в твърде ярко на цвят ветроустойчиво яке на Мадлин, и Кайл, в избелели дънки и черно кожено яке, вървяха полека нагоре по пътеката, обраслата с трева. Като че ли се смееха.
Докато Гърни ги гледаше, Мадлин наблюдаваше него.
– Преди да са стигнали до вратата – отбеляза тя, – може би ще решиш да си придадеш по-гостоприемно изражение.
– Просто мислех за мотора.
Тя изсипа ядките и подправките от тигана върху останалата смес в тавата.
– Какво за него?
– Петдесетгодишна класика като тази, възстановена и излъскана до блясък, не е евтина.
– Ха! – Тя сложи тигана в мивката и пусна водата. – Кога изобщо Кайл е притежавал нещо евтино?
Той кимна неопределено:
– Единствения друг път, когато е стъпвал в тази къща, беше преди две години, за да се изфука с онова ужасно жълто порше, купено с премията му от Уолстрийт. Сега скъп „Би Си Ей“. Господи!
– Ти си му баща.
– Това пък какво трябва да значи?
Мадлин въздъхна и го погледна със странна комбинация от раздразнение и съчувствие:
– Не е ли очевидно? Иска да се гордееш с него. Вярно, подхожда по начин, който определено не дава резултат. Вие двамата не се познавате особено добре, нали?
– Предполагам, че не. – Наблюдаваше я как пъха тавата във фурната. – Тези лъскави, луксозни вещи... всичките глупости с марковите неща... просто твърде силно ми напомнят за материалистичния ген, който наследи от майка си, брокерката на недвижими имоти. Много я бива да изкарва пари, а още повече – да ги харчи. Все ми повтаряше, че си губя времето в полицията, че трябва да следвам право, защото да защитаваш престъпниците носи много повече пари, отколкото да ги ловиш. Така че сега Кайл учи право. Сигурно е щастлива.
– Ядосан си, защото смяташ, че той иска да защитава престъпници?
– Не съм ядосан.
Мадлин го стрелна с недоверчив поглед.
– Може и да съм ядосан. Нямам представа. Напоследък сякаш всичко ми лази по нервите.
Тя сви рамене:
– Само се постарай да не забравяш, че днес е дошъл да те види синът ти, не бившата ти съпруга.
– Добре. Само ми се иска да...
Прекъсна го звукът от отварянето на страничната врата. Миг по-късно в коридора се разнесе развълнуваният глас на Ким:
– Няма начин, това е прекалено откачено! Ама наистина, това е най-противното нещо, което съм чувала през живота си!
Кайл влезе първи в кухнята, широко усмихнат:
– Здрасти, татко! Радвам се да те видя.
Прегърнаха се неловко за поздрав.
– И аз се радвам да те видя, сине. Било си е дълго пътуване с този мотор, а?
– Всъщност пътуването беше идеално. По магистрала 17 нямаше кой знае какво движение, а от там нататък пътищата са идеални за мотор. Харесва ли ти?
– Май никога не съм виждал толкова добре поддържан.
– Нито пък аз. Направо съм влюбен в него. И ти си имал такъв, нали?
– Не толкова готин.
– Надявам се, че ще го запазя такъв. Взех го само преди две седмици, на мотошоуто за класически мотоциклети в Атлантик Сити. Не смятах да купувам каквото и да било, но не можах да му устоя. Никога не съм виждал толкова як мотор – по-хубав е и от този на шефа ми.
– Шефа ти ли?
– Да, в известен смисъл отново съм на Уолстрийт, но почасово, работя за едни момчета от старата фирма, която фалира.
– Но още си в Колумбийския университет, нали?
– О, да! Много ясно. Първа година, пълен гърч. Тонове за четене. Идеята е да отпаднат онези, които не са достатъчно мотивирани. Толкова съм зает, че откачам – но какво от това, по дяволите!
Ким влезе в кухнята и жизнерадостно се усмивка на Мадлин:
– Още веднъж ти благодаря за якето. Закачих го в килера отпред. Добре ли е така?
– Чудесно. Аз обаче умирам от любопитство.
– За кое?
– Опитвам се да си представя кое е „най-противното нещо“, което си чувала през живота си!