– Какво? О! Чула си ме, така ли? Кайл ми разправяше нещо. Бляк! – Погледна към него. – Ти ѝ кажи. Аз дори не искам да го произнасям.
– Ами... ъъъ... става дума за едно особено заболяване, което имат някои хора. Може би сега не е най-подходящото време да навлизаме в подробности. Ще ми отнеме известно време да обясня. Може би ще е по-добре да го оставим за по-късно?
– Добре, после пак ще попитам. Сега вече наистина ми стана интересно. А междувременно, ще искате ли нещо за хапване или пийване? Сирене, соленки, маслини, плодове – каквото и да е?
Кайл и Ким се спогледаха и поклатиха глави:
– За мен няма нужда – заяви Кайл.
– Не, благодаря – включи се и Ким.
– В такъв случай просто се настанете удобно – Мадлин посочи с ръка фотьойлите около каменната камина в другия край на стаята. – Трябва да довърша няколко неща. Ще вечеряме около шест.
Ким попита дали може да помогне с нещо и след като Мадлин отговори с „не“, се извини и се насочи към банята. Гърни и Кайл се разположиха в креслата от двете страни на ниската масичка от черешово дърво пред камината.
– И така... – започнаха двамата едновременно, а след това едновременно избухнаха в смях.
На Гърни му хрумна странна мисъл. Като се изключи фактът, че устните и катраненочерната коса на Кайл бяха същите като на майка му, когато го гледаше, имаше чувството, че вижда собствения си образ, отразен в някакво магическо огледало – отражение, от което бяха смъкнати две десетилетия износване и състаряване.
– Ти първо – предложи той.
Кайл се усмихна широко. Устните наистина бяха като на майка му, но зъбите бяха на баща му.
– Ким ми разправяше за тази телевизионна история, в която участваш.
– Нямам пряко участие в телевизионната част. Всъщност предпочитам да остана възможно най-далече от нея.
– Че каква друга част има?
Такъв простичък въпрос, помисли си Гърни, докато се опитваше да измисли простичък отговор.
– Самият случай, предполагам.
– Убийствата на Пастира?
– Убийствата, жертвите, доказателствата, модус операнди1, причините, изтъкнати в меморандума, теориите, по които се е движело разследването.
Кайл се изненада:
– Съмняваш ли се в някои от тях?
– Да се съмнявам? Не знам. Може би съм просто любопитен.
– Мислех, че всичко, свързано с Добрия пастир, е било разнищено до дъно преди десет години.
– Може би просто това, че никой друг не изпитва съмнения, ми изглежда доста съмнително. Освен това се случват разни странни дреболии.
– Като това, че лудият ѝ бивш приятел прерязва стълбите към мазето?
– Тя така ли го описа?
Кайл се намръщи:
– Има ли друг начин?
– Кой знае? Както споменах, просто изпитвам известно любопитство. – Замълча за миг. – От друга страна, това мое така наречено любопитство може да е просто плод на собствения ми ум. Ще видим. Има един агент от ФБР, с когото бих искал да разговарям.
– За какво?
– Напълно съм сигурен, че знам колкото и хората от щатската полиция, но приятелчетата ни на федерално ниво имат навика да запазват за себе си по някоя и друга подробност – особено въпросната персона, водила разследването.
– И смяташ, че ще успееш да ги измъкнеш от него?
– Може и да не стане, но бих искал да опитам.
Изведнъж се разнесе трясък от счупено стъкло.
– По дяволите! – извика Мадлин от другия край на стаята, вдигна ръката си над мивката и се вгледа в нея.
– Добре ли си? – попита Гърни.
Тя откъсна парче от кухненската хартия, която стоеше на плота до мивката. Рулото се претърколи и падна на пода. Мадлин не му обърна внимание. Пренебрегна и зададения ѝ въпрос и вместо това започна да разтрива възглавничката на лявата си ръка.
– Имаш ли нужда от помощ? – Той стана и отиде да види ръката ѝ. Вдигна рулото и го постави обратно на плота.
– Дай да видя.
Кайл го последва.
– Господа, защо не се върнете по местата си? – намръщи се Мадлин, притеснена от цялото това внимание. – Мисля, че мога да се справя сама. Просто малко кръв, нищо сериозно. Трябват ми само кислородна вода и лейкопласт.
Тя се усмихна хладно и излезе от стаята. Двамата мъже се спогледаха и леко свиха рамене – по един и същи начин.
– Искаш ли кафе? – попита Гърни.
Кайл поклати глава:
– Опитвах се да си припомня... ФБР пое случая заради онзи човек от Масачузетс, нали? Кардиохирургът?
Гърни премига:
– Как, по дяволите, си спомняш това?
– Случаят придоби невероятни размери.
Нещо в изражението на Кайл внезапно подсети Гърни – разбира се, че Кайл би обърнал внимание на нещо такова, нали това беше светът, в който баща му е експерт.