– Да – каза той и усети как леко го пронизва непознато досега вълнение. – Сигурен ли си, че не искаш кафе?
– Може би ще пия едно, ако и ти пиеш.
Докато кафето се приготвяше, стояха и гледаха през френските прозорци. Жълтото следобедно слънце хвърляше коси лъчи над покритата със стърнища ливада.
След дълго мълчание Кайл каза:
– И така, какво мислиш за това, с което се е захванала тя?
– Ким ли?
– Да.
– Сложен въпрос. Предполагам, че всичко зависи от крайния резултат.
– От нейните обяснения ми се стори, че наистина иска да обрисува реален портрет на хората, замесени в случая.
– Това какво иска тя и как ще го представят онези от РАМ може да се окажат различни неща.
Кайл примига, изглеждаше разтревожен:
– Несъмнено си дадоха зор по времето на самите убийства. Бълваха помия по двадесет и четири часа в денонощието седмици наред.
– Помниш ли го?
– Само това гледах. Убийствата станаха, веднага след като се изнесох от къщата на мама и отидох да живея у Стейси Маркс.
– Когато беше на... петнайсет?
– Шестнайсет. Когато мама започна да излиза с Том Джерард, великия брокер на недвижими имоти – в очите му проблесна язвителна и взривоопасна възбуда, когато добави с гротесково натъртване: – Мама и Том.
– Значи – попита бързо Гърни – си спомняш телевизионното отразяване?
– Родителите на Стейси постоянно държаха телевизора включен. РАМ Нюз, непрекъснато. Господи, още виждам ясно възстановките.
– На убийствата?
– Точно така. Имаха един говорител зад кадър, който с драматичен глас описваше случващото се, основано твърде условно на фактите, докато показваха някакъв актьор зад волана на лъскава черна кола, движеща се по самотен път. По този начин представяха цялата случка – чак до изстрелите и изхвърчането на колата от пътя, а само за частици от секундата на екрана се появяваше миниатюрен надпис „възстановка“. Беше като риалити програма, но без риалити елемента. Ден след ден. Изкараха толкова пари от тази простотия, че би трябвало да плащат на Пастира.
– Сега се сетих. Всичко беше част от карнавала на РАМ.
– Като спомена карнавал, гледал ли си „Ченгета“? Доста нашумя по телевизията горе-долу по същото време.
– Гледах малко от един епизод.
– Не мисля, че съм ти разказвал за това, но когато бях в началния курс на гимназията, имаше един нещастник, който знаеше, че си детектив от нюйоркската полиция, и винаги ме питаше: „Твоето татенце с това ли си изкарва хляба – разбива вратите на разни каравани?“. Пълен задник. Аз обикновено му казвах: „Не, задник, не прави това. И между другото, задник, баща ми не е просто ченге, а детектив, разследващ убийства.“ Детектив първи клас, нали така, татко?
– Да.
В момента Кайл му изглеждаше толкова млад, такова дете, че усети стягане в гърдите. Погледна настрани, надолу по хълма към плевнята.
– Иска ми се статията за теб в списание „Ню Йорк“ да беше излязла по онова време. Бързо щеше да му затвори устичката. Беше фантастична статия!
– Предполагам, Ким ти е казала, че я писала майка ѝ?
– Да, каза ми. Когато попитах откъде те познава. Тя наистина те харесва.
– Кой?
– Ким. Поне тя, а може би и майка ѝ – Кайл се усмихна и заприлича отново на шестнайсетгодишен. – Златната детективска значка ги заслепява, нали?
Гърни съумя да се засмее.
Един облак бавно премина пред слънцето и пасището избеля от златно до сивкавобежово. В продължение на цяла мъчителна секунда нещо в него напомняше на Гърни за кожата на труп. На точно определен труп. Доминикански наемен убиец, чийто тъмен тен сякаш се бе изцедил на тротоара в Харлем заедно с кръвта му. Гърни прочисти гърло, за да прогони образа.
Тогава чу леко бръмчене във въздуха. С приближаването му разпозна звука на хеликоптер. Половин минута по-късно хеликоптерът отмина, мярна се само отчасти и за кратко зад върховете на дърветата край хребета. Отчетливото, тежко бумтене на ротора заглъхна и всичко отново потъна в тишина.
– Да не би да имате военна база тук горе – попита Кайл.
– Не, просто водохранилища за града.
– Водохранилища? – той сякаш обмисляше това. – Значи, мислиш, че хеликоптерът е към Министерството на вътрешната сигурност2?
– Най-вероятно.
1 Начин на действие, на извършване – б. пр.
2 След терористичните атаки от 11 септември 2001 година се създава „Служба за национална сигурност на САЩ“, обединяваща различни правоохранителни органи. През 2002 година е преобразувана в Министерство на вътрешната сигурност. – б. пр.