– Притеснява ме фактът, че в този случай има много елементи и те до един трябва да бъдат разтълкувани по определен начин, за да подкрепят общата теория. И оставам с впечатлението, че в случая теорията диктува тълкуването на отделните елементи, вместо да е обратното.
Изкушаваше се да добави: Вместо да е по начина, по който се извършва един адекватен, обективен, надежден анализ. Но не го направи.
Холдънфийлд се поколеба:
– Давай с повече конкретика.
– Всяко късче информация, всяка улика, всеки факт повдигат въпроси. И отговорите на всички тях, изглежда, идват от концептуалната теория на разследването, вместо да е обратното – теорията да е построена върху отговорите на тези въпроси.
– На това ли му викаш „по-конкретно“?
– Добре. Въпросите. Защо само мерцедеси? Защо е спрял след шестия? Защо „Пустинен орел“? Защо повече от един „Пустинен орел“? Защо са малките пластмасови животни? Каква е целта на манифеста? Защо хладнокръвните логични доводи са съчетани с пламенна религиозна реч? Защо така неотклонно се повтаря...
Холдънфийлд го прекъсна рязко, очевидно сериозно раздразнена:
– Дейвид, всеки един от тези въпроси е бил проучен и обсъден в най-големи подробности – абсолютно всеки, до последния. Отговорите са ясни, напълно логични и оформят смислена, последователна картина. Наистина не ти разбирам мисълта!
– Тоест, казваш, че никога не е имало втора, конкурентна на тази версия в разследването?
– Не са възниквали предпоставки да се създава такава. Какъв, по дяволите, ти е проблемът?
– Можеш ли да си го представиш?
– Да си представя кого?
– Добрия пастир.
– Дали мога да си го представя? Нямам идея. Има ли смисъл този въпрос?
– Така смятам. Какъв е отговорът ти?
– Отговорът ми е, че не съм съгласна, че има смисъл.
– А на мен ми се струва, че не можеш да си го представиш. И аз не мога. Което ме кара да смятам, че в профила може би има твърде много противоречия, които пречат на инстинктивния процес, с помощта на който си представяш дадено лице. Естествено, „той“ би могъл да е жена. Жена, достатъчно силна да се справи с един „Пустинен орел“. Или пък „той“ би могъл да е повече от един човек. Засега обаче ще оставим това настрани.
– Жена ли?! Това е нелепо!
– В момента няма време за спорове на тази тема. Имам един последен въпрос към теб. На фона на цялото това единодушие между професионалистите дали ти, някой от колегите ти съдебни психолози или от агентите в отдела за поведенчески анализ някога сте имали разногласия по повод каквото и да било в хипотезата по този случай?
– Естествено, че имахме. Винаги съществуват различни мнения, различни акценти, върху които пада ударението.
– Например?
– Например идеята за резонанса подчертава пренасянето на енергия от първоначалната травма върху настояща ситуация – което превръща сегашното проявление в лишен от съдържание носител, който черпи жизнените си сили от миналото. Ако пък се приложи парадигмата за инстинкта на подражание, ситуацията придобива по-голяма собствена стойност. Пак е повторение на някогашен модел, но същевременно има свой собствен живот и енергия. Може да се приложи още една концепция, тази за предаване на агресивното поведение от поколение на поколение. Това е традиционната теория за заученото поведение. Всички тези идеи бяха подробно разгледани и обсъдени.
Гърни се разсмя.
– Къде е смешката?
– Направо ви виждам как се взирате в палмата на хоризонта и разисквате колко кокосови ореха има на нея.
– Какво искаш да кажеш?
– А ако самото палмово дърво е мираж? Групова самозаблуда?
– Дейвид, ако някой от участниците в този разговор страда от самозаблуди, това не съм аз. Приключи ли с въпросите?
– Кой има полза от съществуващата хипотеза?
– Моля?
– Кой има полза от...
– Чух те. Какво, по дяволите, имаш предвид?
– Имам едно такова усещане за деликатна синергия, която свързва фактите от случая със слабите места в методологията на ФБР и кариерното движение сред съдебните психолози.
– Не мога да повярвам, че го каза! Наистина не мога. Виж, каня се да ти затворя. Ще ти дам една възможност да обясниш какво имаш предвид, преди да го направя. Говори. Бързо.
– Ребека, всички мамим себе си от време на време. Господ ми е свидетел, че и аз го правя. Нямам за цел да те обидя с наблюденията си. Когато разглеждаш случая „Добрия пастир“, ти виждаш простата история на брилянтен психопат, чиято потисната ярост намира трагичен израз в нападения срещу символите на богатството и властта. Когато аз разглеждам същия случай, не съм сигурен какво виждам – може би случай, за който хората не би трябвало да бъдат толкова сигурни. Това е всичко. Просто смятам, че твърде много заключения са направени – и приети – твърде бързо.