Разтри ръката си от лакътя до китката, но това не облекчи болката. Сякаш източникът ѝ се намираше другаде, може би в някой прищипан нерв на гръбначния стълб, а мозъкът му погрешно локализираше възпалението. Напомняше на ситуацията с шума в ушите, при която мозъкът погрешно възприема някакво неврално смущение като отекващ тенекиен звук.
И въпреки всичко, независимо от съмненията, тези термити на несигурността, ако трябваше да заложи всичко на една карта, би се обзаложил, че в случая с Добрия пастир има нещо съмнително, нещо, което не се връзва. Финият му усет за несъответствията никога не го бе подвеждал и не смяташе, че...
Мисълта му бе прекъсната от звука на стъпки, който идваше някъде откъм плевнята. Погледна в тази посока и забеляза малка светла точка, която се движеше из пасбището между плевнята и къщата. След малко осъзна, че вижда светлинката на фенерче, носено от човек, който върви по пътеката през ливадата.
– Татко? – гласът беше на Кайл.
– Тук съм – подвикна в отговор Гърни. – При езерото.
Лъчът на фенерчето се приближи и го освети.
– Има ли животни тук нощем?
Гърни се усмихна:
– Не и такива, за които би представлявало интерес да те срещнат.
Миг по-късно Кайл стигна до пейката.
– Имаш ли нещо против да поседна?
– Естествено, че нямам – Гърни се премести, за да му направи място.
– Човече, ама тук наистина е тъмно като в рог! – От другата страна на езерото се разнесе някакъв шум, нещо беше паднало сред дърветата отвъд. – Ох, мамка му! Какво беше това, по дяволите?
– Нямам представа.
– Сигурен ли си, че в гората няма животни?
– В гората е пълно с животни. Сърни, мечки, лисици, койоти, рисове.
– Мечки?!
– Черни мечки. По принцип са напълно безопасни. Освен ако нямат малки.
– И наистина имате рисове?
– Един-два, да. Случвало се е да видя един на светлината на фаровете, докато карам нагоре по хълма.
– Леле! Това си е доста диво. Никога не съм виждал рис, не и истински.
След тези думи замълча за минута. Гърни тъкмо се канеше да го попита за какво размишлява, когато той продължи:
– Наистина ли смяташ, че в случая с Пастира има нещо повече, отколкото подозират хората?
– Възможно е.
– По телефона звучеше много уверен. Струва ми се, че затова Ким се разтревожи толкова.
– Ами...
– Добре, какво според теб пропускат всички?
– Колко знаеш за този случай?
– Както ти казах преди вечерята – всичко. Или поне всичко, което показваха по телевизията.
Гърни поклати глава в тъмното:
– Странно... Не помня да си се интересувал толкова по онова време.
– Е, интересувах се. Но е логично да не си спомняш. Имам предвид, че всъщност никога не беше с мен.
– Бях, когато идваше през почивните дни. Или поне в неделите.
– Физически присъстваше, но сякаш... Не знам, сякаш умът ти винаги беше зает с нещо много важно.
След известно мълчание Гърни му отговори със запъване:
– А и... предполагам... че след като се хвана със Стейси Маркс... не си идвал толкова редовно през уикендите.
– Не, предполагам, че не.
– Поддържаш ли връзка с нея, откакто скъсахте?
– Не съм ли ти разказвал?
– Мисля, че не.
– Стейси напълно се съсипа. Непрекъснато е в разни клиники за лечение. Друса се. Видях я на сватбата на Еди Бърк. Нали помниш Еди Бърк?
– Май да. Едно рижаво момче?
– Не, това е брат му Джими. Както и да е, няма значение. С две думи, Стейси е много зле.
Възцари се продължително мълчание. Мислите на Гърни се рееха – празни, неспокойни.
– Тук е хладно – каза Кайл. – Искаш ли да се върнем горе в къщата?
– Да. Сега идвам.
Никой от двамата не помръдна.
– Ти... не довърши кое е това, което толкова те е завладяло в случая с Добрия пастир. Явно си единственият, който има проблем с него.
– Може би точно това е проблемът.
– Звучи ми прекалено дзен.
Гърни се засмя – остър, едносричен смях.
– Проблемът е в огромната липса на критично мислене. Цялата проклета история е обвита в твърде симпатична опаковка, прекалено опростена и прекалено удобна за твърде много хора. Никога не е била поставяна под съмнение, не е била оспорвана, проверявана, обръщана с хастара навън и подлагана на удари, тъй като твърде много експерти на твърде много властови позиции и с твърде много влияние я харесват такава, каквато е – престъпление като по учебник, извършено от психар като по учебник.
Кайл помълча и каза:
– Звучиш ядосано.
– Виждал ли си някога как изглежда човек, прострелян в слепоочието с куховърхи патрони от петдесеткалибров пистолет?