– Благодаря ви.
Кафе-машината започна да църцори и Мадлин отиде да се погрижи за кафето.
– Знаеш ли – подхвърли Ким, – изобщо не изглеждаш на четиридесет и девет. Ако трябваше да предполагам, бих казала трийсет и девет.
– В такъв случай щях да съм станал баща на тринайсет години – отбеляза Гърни. – И да съм се оженил за майката на Кайл на единайсет.
– Ей, за малко да забравя! – сепна се Кайл и посегна да вземе нещо изпод стола си. Когато се изправи, държеше кутия за подарък, подходяща за риза или може би шал. Беше опакована с лъскава синя хартия и беше завързана с бяла панделка. Под бялата лента бе мушнат плик с големината на поздравителна картичка. Кайл подаде на баща си кутията през масата.
– Божичко – каза Гърни и неловко я прие. С Кайл не си бяха разменяли подаръци за рождените дни от... колко години станаха?
Кайл се вълнуваше, обхванат от нетърпение:
– Просто нещо, на което попаднах и реших да ти го взема.
Гърни развърза панделката.
– Виж първо картичката – насочи го Кайл.
Гърни отвори хартиения плик и измъкна картичката донякъде. Отпред с весел наклонен шрифт беше написано: За рождения ти ден – мелодия лично за теб!
В средата напипа твърда издутина – без съмнение беше едно от онези скрибуцащи, уж пеещи нещица. Реши, че като отвори картичката, ще бъде подложен на още едно изпълнение на „Честит рожден ден“.
Но така и не успя да провери.
Ким, чието внимание очевидно бе привлечено от нещо извън къщата, се изправи толкова рязко, че столът ѝ се прекатури. Без да обръща внимание на трясъка, тя хукна към френските прозорци.
– Какво е това? – извика с нарастваща паника, вперила разширени очи в тревистия склон. Ръцете ѝ се стрелнаха към лицето.
– Боже, о, боже! Какво е това?!
1 Известен стил семпли и красиви антични мебели, произвеждани от религиозна секта, известна като The Shakers и създадена през XVIII век – б. р.
2 Игра на думи – на английски името на агента (Тrout) означава „пъстърва“. – б. р.
Глава 22
На другата сутрин
Беше валяло с прекъсвания от полунощ до разсъмване. Сега, когато сутринта беше напреднала, във въздуха се стелеше фина мъгла.
– Смяташ ли да ходиш нататък? – попита Мадлин и стрелна Гърни с остър поглед.
Седеше на масата за закуска, обвила с длани чашата с кафе, и сякаш зъзнеше в тънкия пуловер над нощницата си.
– Не. Просто гледам.
– Всеки път, като застанеш там, вътре влиза миризмата на пушек.
Гърни затвори френските прозорци, които бе отворил преди минута (за десети път тази сутрин), за да види по-ясно плевнята, или по-точно онова, което бе останало от нея.
Почти цялата дървена облицовка на стените и всички дървени части на покрива бяха изгорели в снощния буен пожар. Останала беше оголената като скелет конструкция от подпори и греди, но и тя беше прекалено нестабилна, за да се използва занапред. Всичко, което все още не се беше срутило, трябваше да се бутне.
Ситната мъгла се носеше бавно и придаваше на картината объркваща неестественост. Или може би, помисли си Гърни, объркването беше в него самия – нормално последствие от безсънието. Не помагаше и незаинтересованото отношение на специалиста по палежи от Бюрото за криминални разследвания (БКР). Беше дошъл в осем сутринта, за да поеме нещата в свои ръце след пожарната и местните униформени. Вече от два часа ровеше в пепелта и отломките.
– Онзи човек още ли е там долу? – попита Кайл, който седеше в отдалечения край на стаята, в едно от креслата до камината.
Ким беше седнала в другото.
– Не бърза особено – отговори Гърни.
– Смяташ ли, че ще открие нещо полезно?
– Зависи от това колко е добър и колко непредпазлив е бил подпалвачът.
В сивата мараня детективът от БКР отново преброждаше с болезнена мудност периметъра на разрушената постройка. Придружаваше го едро куче на дълъг повод. Приличаше на черен или кафяв лабрадор – без съмнение толкова добре обучен в откриването на следи от запалими вещества, колкото и господарят му в събирането на улики.
– Още ми мирише на дим – каза Мадлин. – Вероятно се е просмукал в дрехите ти. Може би трябва да си вземеш душ.
– След малко – отвърна Гърни. – В момента имам твърде много за обмисляне.
– Можеш поне да си смениш ризата.
– Ще я сменя. Само че не точно на секундата, става ли?
– Е – започна Кайл след неловкото мълчание, – имаш ли някакви подозрения кой би могъл да го направи?