– Подозрения имам. Имам подозрения и за всякакви други неща, но това е много различно от повдигането на обвинение срещу някого.
Кайл се премести напред, към ръба на креслото.
– Почти цяла нощ съм мислил. Не успях да заспя дори след като си тръгнаха пожарните коли.
– Не мисля, че някой от нас е спал. Поне аз не съм.
– Той сигурно ще се предаде.
Гърни погледна към Кайл от мястото, където бе застанал:
– Подпалвачът? Защо смяташ така?
– Тези малоумници накрая не пропускат да се похвалят пред някого в някой бар, нали така?
– Понякога.
– Не мислиш ли, че този ще стори същото?
– Първо, зависи защо е предизвикал пожара.
Видът на Кайл подсказваше, че е изненадан от отговора на баща си.
– Може би защото е алкохолизиран луд ловец, раздразнен от табелите „Ловът забранен“, които си наслагал по пътя?
– Предполагам, че това е една от възможностите.
Мадлин се смръщи над чашата с кафе.
– Като вземем предвид факта, че е свалил половин дузина от табелите и ги е подпалил пред вратата на плевнята, дали не е нещо повече от възможност?
Гърни отново хвърли поглед надолу по хълма.
– Да изчакаме да видим какво ще каже човекът с кучето.
Кайл изглеждаше заинтригуван:
– Докато е свалял знаците, за да ги изгори, сигурно е оставил следи от обувки в калта, може би дори отпечатъци от пръсти по стълбовете на оградата. Може да е изпуснал нещо. Да го споменем ли на онзи?
Гърни се усмихна:
– Ако си разбира от работата, няма нужда ние да му казваме. А ако не си разбира, и да му кажем, няма да помогне.
Ким издаде тих странен звук сякаш трепереше – и потъна още по-дълбоко в креслото си:
– Тръпки ме побиват... само като си помисля, че е бил някъде там по същото време, по което и аз съм била навън... че се е промъквал наоколо в тъмното!
– По същото време, по което всички бяхте навън – отбеляза Мадлин.
– Така е – съгласи се Кайл. – Долу на пейката. Божичко! Може да е бил само на няколко метра от нас. По дяволите!
Или на метър-два, помисли си Гърни. Или дори на сантиметри. Припомни си с внезапно угризение на съвестта как сляпо бе поел край плевнята.
– Току-що ми хрумна нещо – каза Кайл. – За тези две години, откакто сте тук, някой да се е обръщал към вас с молба да ловува в имота ви?
– Доста хора го направиха в началото, когато се преместихме – отговори Мадлин. – Винаги отказвахме.
– Може този тип да е от онези, на които сте отказали. Сред тях имаше ли някой особено ядосан? Или някой, който да твърди, че има право да ловува тук?
– Едни се държаха по-приятелски от други. Не помня някой да е настоявал, че притежава специални права.
– А някакви заплахи? – поинтересува се Кайл.
– Не.
– Или вандализъм?
– Не – тя проследи погледа на Гърни, който се спря върху стрелата с червените пера на плота. – Струва ми се, че баща ти се опитва да реши дали това се брои за вандализъм.
– Кое дали се брои? – попита Кайл, а очите му се разшириха.
Мадлин продължи да наблюдава Гърни.
– Стрела с остър като бръснач връх – отвърна Гърни и я посочи. – Намерих я да стърчи, забодена в една от цветните лехи онзи ден.
Кайл отиде до плота, взе стрелата и се намръщи:
– Това е странно. Нещо друго странно случвало ли се е?
Гърни сви рамене:
– Не и ако не броиш повредените спирачки на трактора, които си бяха наред последния път, когато го използвах, или бодливото прасе в гаража...
– Или мъртвата миеща мечка в комина, или змията в пощенската кутия – прибави Мадлин.
– Змия? В пощенската ви кутия?! – ужаси се Ким.
– Беше съвсем малка, стана преди около година – обясни Гърни.
– Уплаши ме до смърт – каза Мадлин.
Кайл погледна първо единия, после и другия:
– Ако всичко това се е случило, след като сте поставили табелите „Ловът забранен“, не ви ли подсказва нещо този факт?
– Сигурен съм, че на лекциите по право са ви го споменавали – отбеляза Гърни по-строго, отколкото бе възнамерявал, – това, че едно нещо е направено преди друго, не доказва, че е причина за второто.
– Но ако е съборил знаците ти „Ловът забранен“... имам предвид, че... Ако подпалвачът не е бил някакъв клинично луд ловец, убеден, че отнемаш даденото му от Бога право да дупчи с олово сърните... кой тогава е бил? Кой би сторил подобно нещо?
Докато разговаряха, застанали пред френските прозорци, Ким тихо се изправи от мястото си край камината и се присъедини към тях. След малко попита с нисък неуверен глас: