Ким млъкна сякаш изведнъж бе усетила въздействието на собствените си думи. По лицето ѝ пробяга срамежлива усмивка, тя прочисти гърло и продължи:
– И така, събрах всичко на едно място, подготвих материалите под формата на подробен план за магистърската си теза и го предадох на доктор Уилсън, ръководителя ми. Той ми каза, че идеята е страхотна, че има истински потенциал. Помогна ми да я оформя по подходящ за телевизията начин, погрижи се поне в общи линии да съм защитена от правна гледна точка. А после направи нещо, което каза, че по принцип никога не прави – даде работата ми на един свой личен познат, изпълнителен продуцент в РАМ ТВ на име Руди Гец. А пък Гец се свърза с нас след седмица и каза „Добре, хайде да го направим“.
– Просто така? – зачуди се Гърни.
– И аз се изненадах. Гец обаче каза, че РАМ действат така. Няма да поставям методите им под въпрос. Самият факт, че мога да превърна тази идея в реалност, да изследвам темата... – Ким поклати глава, като че се опитваше да отхвърли някаква измамно непостоянна емоция.
Мадлин се върна при тях, седна на масата и зададе въпроса, който занимаваше и Гърни:
– Това е важно за теб, нали? Имам предвид наистина важно, не просто възможност за скок в кариерата.
– О, боже, да!
Мадлин меко се усмихна:
– А сърцевината на идеята... онази част, която е от такова значение за теб, е...
– Семействата, децата...
Ким отново замълча за секунда-две, сякаш разтърсена от образа, който собствената ѝ реч беше извикала в ума ѝ. След това плъзна стола назад, стана от масата и я заобиколи. Застана до френските прозорци, през които се виждаха вътрешният двор, ливадата и гората зад нея.
– Малко е глупаво, не мога да го обясня – произнесе тя с гръб към тях, – но ми е по-лесно да говоря за това права.
След това се прокашля два пъти и едва тогава продължи. Гласът ѝ едва се чуваше:
– Вярвам, че убийството променя всичко, завинаги. Ограбва нещо, което никога не може да бъде заместено. Последствията далеч надхвърлят случилото се с жертвата. Жертвата губи живота си и това е нещо ужасно, нечестно, но за този човек е край, финална точка. Отнето му е всичко, което би могло да му се случи, но той не го знае. Не изпитва чувство на загуба, нито си представя какво би могло да бъде.
Тя повдигна ръце и постави длани върху стъклото пред себе си – жест, който издаваше едновременно разтърсваща емоция и огромен опит за самоконтрол.
После продължи, вече малко по-високо:
– Жертвата не се буди в легло с една празна половина или пък в опустяла къща. Убитият не сънува, че е още жив; не той се буди с болка, осъзнал, че не е вярно. Той не изпитва гняв, от който да му прилошава, не усеща болезнената скръб от смъртта. Не гледа непрекъснато към празния стол на масата, не чува звуци, които да му напомнят за гласа му. Не гледа към гардероба, пълен с някогашните му дрехи... – Гласът ѝ ставаше все по-дрезгав и тя отново прочисти гърлото си. – Не преживява агонията... агонията да изтръгнат сърцевината на живота ти.
Подпря се на стъклото за няколко секунди, след което бавно се отблъсна от него. Обърна се към масата. По лицето ѝ се стичаха сълзи.
– Знаете ли какво представлява болката фантом? Феноменът, който се получава след ампутация? Да чувстваш болка на мястото, където преди са били ръката или кракът ти. Ето това е убийството за семейството на жертвата. Все едно ги боли несъществуващ крайник – непоносима болка на място, където няма нищо.
Известно време тя стоя напълно неподвижна, загледана в някакъв свой вътрешен пейзаж. После грубо изтри с длани лицето си. Когато ги свали, в очите и гласа ѝ личеше спокойна решителност.
– За да разбереш какво в действителност представлява убийството, трябва да разговаряш със семействата. Това е моята теория, това е проектът ми, моят план. Именно той развълнува толкова силно Руди Гец – Ким си пое дълбоко въздух и бавно го издиша. – Ако не е проблем, може ли да получа още една чаша кафе?
– Мисля, че можем да го уредим – Мадлин се усмихна любезно, отиде до плота с мивката и наля вода в кафе-машината.
Гърни се беше облегнал на стола със замислено събрани длани под брадичката. В продължение на минута-две никой не каза нищо. От машината се разнесе съскане.