Не дърпай дявола за опашката

Тя влезе в кабинета. Гърни вече беше седнал и бе спуснал краката си на пода. Триеше очите си, защото погледът му още бе замъглен.

– Буден ли си?

– Донякъде.

– Можеш ли да говориш с Кайл?

– Къде е той?

– В апартамента на Ким. Казва, че се е опитал да се свърже с теб на мобилния ти телефон.

– Колко е часът?

– Почти седем.

– Седем?! Мили боже!

– Струва ми се, че гори от нетърпение да ти каже нещо.

Гърни отвори по-широко очи и стана от дивана. Съпругата му посочи към стационарния апарат на бюрото:

– Можеш да се обадиш от там. Аз ще затворя другия в кухнята.

Гърни вдигна слушалката:

– Слушам те.

– Здрасти, тате! Опитвам се да те намеря от два часа. Добре ли си?

– Да, просто бях изтощен.

– О, да, забравих, сигурно са минали дни, откакто не си спал.

– Откри ли нещо интересно?

– По-скоро странно. Откъде искаш да започна?

– От мазето.

– Добре. Мазето. Нали се сещаш за онези дълги греди от двете страни на стълбището, в които са монтирани самите стъпала? Е, открих тесен прорез в долната част на едната от тях, приблизително шейсет сантиметра над стъпалото, което липсва. А там, в процепа, имаше устройство, голямо е горе-долу наполовината на USB стикчетата за компютър.

– Извади ли го?

– Ти каза да го оставя там. Само леко го изчовърках с върха на един нож, за да проверя колко е голямо. Стигам обаче до странната част. Когато го бутнах обратно в пролуката, сигурно съм натиснал някакъв механизъм, защото след около десет секунди от него се чу един такъв наистина призрачен шепот. Сякаш някакъв откачен злодей от филм на ужасите изсъска думите през зъби: „Не дърпай дявола за опашката“. Кълна се, че за малко да се изпусна в гащите. Всъщност май наистина го направих.

– Доколко забележима беше цепнатината в дъската?

– Изобщо не се забелязваше. Сякаш онзи е взел дърводелско ренде и е направил ситен талаш, за да прикрие дупката.

– Тогава ти как...

– Ти каза, че трябва да е на разстояние няколко стъпки от мястото, където си паднал. Не е голямо пространство. Просто търсих, докато го намеря.

– Попита ли Ким кой още знае за приказката за лека нощ?

– Твърди, че единственият, на когото тя самата някога е разказвала, е онова куку, бившият ѝ приятел. Разбира се, кукуто може да е разказал на други.

Последва мълчание, по време на което Гърни за пореден път се опита да сглоби в едно цяло отделните парчета от случая, но те отново и отново се разхвърчаваха в различни посоки и си оставаха само парчета. А и така или иначе, за какъв случай говореше той? Забравения, неразрешен случай на шестте убийства край пътя, със свързващо звено манифеста на Добрия пастир? Случая с предполагаемия тормоз над Ким Корасон от страна на Роби Мийс, който ескалира във вандализъм и безразсъдно излагане на опасност? Случая с пожара? Или някакъв хипотетичен случай майка, в който всички тези събития са преплетени, може би дори свързани със забитата в градината стрела?

– Татко, там ли си още?

– Естествено.

– Това не е всичко. Не съм ти съобщил най-гадната новина – каза Кайл.

– Господи. Каква е?

– Всяка една от стаите в апартамента на Ким се подслушва, дори банята.

Гърни почувства как в тила му се надига лека тръпка.

– Какво откри?

– В съобщението по телефона нали спомена явните места, където трябва да се гледа? Първото, което проверих, беше алармата на противопожарната система в хола, защото знам как би трябвало да изглежда отвътре. Намерих нещо, което очевидно не беше на мястото си. Не по-голямо от кибритена кутийка, с тънка жичка, излизаща от края му. Реших, че е някакъв вид предавател.

– Имаше ли нещо, което да прилича на обектив?

– Не.

– Може да е малък колкото половин зрънце...

– Не, повярвай ми, нямаше обектив. Сетих се и проверих.

– Добре – отбеляза Гърни, като попиваше важността на този факт. Отсъствието на видеосъвместимост означаваше, че устройството не е част от обещаното от полицията оборудване за наблюдение. За идентифицирането на нарушител се монтира камера, не аудиоподслушвател. – След това си проверил и останалите детектори за дим, така ли?

– Във всяка стая има по един и във всеки от тях е монтирано същото нещо.

– Откъде се обаждаш?

– Отвън. На тротоара съм.

– Предвидливо. Оставам с впечатлението, че имаш да ми казваш още?

– Знаеш ли, че има един панел, през който се стига до апартамента на горния етаж?

– Не. Но не съм изненадан. Къде се намира?

– В пералното помещение до кухнята.

Гърни си припомни, че и в кухнята, и в пералното помещение таваните се състояха от големи квадрати, пресечени от ивици релефни декоративни фигури – идеално място за скриване на подвижен панел.

– Как, по дяволите, се сети...

– Да проверя таваните? Ким ми сподели, че понякога чува шумове посред нощ, скърцане, други звуци, от които те побиват тръпки. Каза ми също така и за всички останали странни неща – преместването на предметите, нещо липсва, а после се появява изневиделица, петната от кръв, дори след като е сменила бравите. Освен това се предполага, че апартаментът отгоре е свободен. Всички тези факти, взети заедно...

– Много добре – Гърни беше впечатлен. – Стигнал си до извода, че най-вероятният начин за достъп до апартамента ѝ е през тавана?

– И най-вероятният таван е този с орнаментовите панели.

– И после?

– После донесох от мазето стълба и започнах да натискам всеки квадрат, докато не стигнах до един, при който усещането беше малко по-различно, поддаде по друг начин. Взех нож и разхлабих декоративните лайсни около него толкова, колкото да видя, че под тях има изрязани линии. Не продължих повече. След като каза да не местя бръмбарите, сметнах, че няма да искаш да местя и панела. Освен това беше здраво закрепен от другата страна и трябваше да го разбия, за да мина през него, а не исках да го правя, понеже не знаех какво има там горе.

Гърни усети в гласа на сина си страстта на преследването, омекотена от съвсем малко предпазливост.

– Доста зает следобед си имал.

– Трябва да пипнем лошите. Каква е следващата стъпка?

– Вашата следваща стъпка трябва да е по възможно най-бързия начин да се махнете от там и да се върнете тук и двамата. Моята следваща стъпка е известно време да оставя съзнанието си да обработва новите факти. Понякога си лягам с въпроси и се събуждам с отговорите.

– Сериозно ли се получава така?

– Не, но звучи добре.

Кайл се засмя:

– С какви въпроси ще си легнеш тази вечер?

– Нека те попитам нещо. В крайна сметка ти си този, който направи откритията. Когато си на мястото, имаш по-добър поглед върху нещата. Според теб кои са големите въпроси?

Дори в колебанието на Кайл Гърни усети осезаемо вълнение:

– Доколкото виждам, има един наистина голям.

– А именно?

– Дали си имаме работа с маниакален преследвач, или с нещо далеч по-опасно? – той замълча. – Ти как мислиш?

– Мисля, че може да си имаме работа и с двете.