– Не. Но не съм изненадан. Къде се намира?
– В пералното помещение до кухнята.
Гърни си припомни, че и в кухнята, и в пералното помещение таваните се състояха от големи квадрати, пресечени от ивици релефни декоративни фигури – идеално място за скриване на подвижен панел.
– Как, по дяволите, се сети...
– Да проверя таваните? Ким ми сподели, че понякога чува шумове посред нощ, скърцане, други звуци, от които те побиват тръпки. Каза ми също така и за всички останали странни неща – преместването на предметите, нещо липсва, а после се появява изневиделица, петната от кръв, дори след като е сменила бравите. Освен това се предполага, че апартаментът отгоре е свободен. Всички тези факти, взети заедно...
– Много добре – Гърни беше впечатлен. – Стигнал си до извода, че най-вероятният начин за достъп до апартамента ѝ е през тавана?
– И най-вероятният таван е този с орнаментовите панели.
– И после?
– После донесох от мазето стълба и започнах да натискам всеки квадрат, докато не стигнах до един, при който усещането беше малко по-различно, поддаде по друг начин. Взех нож и разхлабих декоративните лайсни около него толкова, колкото да видя, че под тях има изрязани линии. Не продължих повече. След като каза да не местя бръмбарите, сметнах, че няма да искаш да местя и панела. Освен това беше здраво закрепен от другата страна и трябваше да го разбия, за да мина през него, а не исках да го правя, понеже не знаех какво има там горе.
Гърни усети в гласа на сина си страстта на преследването, омекотена от съвсем малко предпазливост.
– Доста зает следобед си имал.
– Трябва да пипнем лошите. Каква е следващата стъпка?
– Вашата следваща стъпка трябва да е по възможно най-бързия начин да се махнете от там и да се върнете тук и двамата. Моята следваща стъпка е известно време да оставя съзнанието си да обработва новите факти. Понякога си лягам с въпроси и се събуждам с отговорите.
– Сериозно ли се получава така?
– Не, но звучи добре.
Кайл се засмя:
– С какви въпроси ще си легнеш тази вечер?
– Нека те попитам нещо. В крайна сметка ти си този, който направи откритията. Когато си на мястото, имаш по-добър поглед върху нещата. Според теб кои са големите въпроси?
Дори в колебанието на Кайл Гърни усети осезаемо вълнение:
– Доколкото виждам, има един наистина голям.
– А именно?
– Дали си имаме работа с маниакален преследвач, или с нещо далеч по-опасно? – той замълча. – Ти как мислиш?
– Мисля, че може да си имаме работа и с двете.
Глава 27
Противоречиви реакции
Тази вечер Гърни не си легна, докато Ким и Кайл не пристигнаха от Сиракуза – Кайл с мотора, а Ким със своята мазда. След като отново обсъдиха онова, за което вече бяха говорили по телефона, Гърни имаше два въпроса. Първият беше към Кайл, но едва успя да го изкаже наполовина и отговорът дойде.
– Когато свали капачетата на детекторите...
– Свалих ги много безшумно и много бавно. През цялото време с Ким говорехме за нещо съвсем различно – за един от предметите ѝ в училище, така че който и да ни е слушал, не би могъл да разбере какво правя.
– Впечатлен съм.
– Недей. Видях го в един шпионски филм.
Вторият въпрос на Гърни беше към Ким:
– Забеляза ли в апартамента си нещо, което да не ти е познато – някакъв малък уред, радиочасовник, айпод, плюшена играчка, какъвто и да е предмет, който преди това не си виждала?
– Не, защо?
– Просто се чудя дали Шиф не се е отбивал, за да донесе обещаното оборудване за видеонаблюдение. В случаите, когато наемателят на апартамента е в течение на плана, е по-лесно видеопредавателят да се внесе, предварително инсталиран в предмета прикритие, вместо да се монтира на място в приспособление на тавана или някъде другаде.
– Нямаше нищо такова.
На масата за закуска на следващата сутрин Гърни забеляза, че Мадлин е пропуснала обичайната си купа с овесена каша и едва е докоснала кафето си. Гледаше през френските прозорци, но погледът ѝ сякаш бе съсредоточен по-скоро върху мрачни мисли, отколкото върху слънчевия пейзаж отвън.
– За пожара ли мислиш?
Толкова дълго време ѝ отне да отговори, че той започна да се чуди дали го е чула.
– Да, предполагам, че може и така да се каже. Знаеш ли какво ми хрумна тази сутрин, след като се събудих? За около три секунди се наслаждавах на мисълта да се порадвам на прекрасната утрин, като покарам колелото си по пътя край реката. После обаче осъзнах, че вече нямам колело. Онова овъглено, изкривено нещо на пода на плевнята вече не е истинско колело, нали?