— Какво според теб е търсил?
— Пистолета, предполагам — казах — затова те моля да го провериш. Виждаш ли, има някаква драскотина на барабана и като че ли име е изтрито от приклада. Смятам, че оръжието ще ни разкаже нещо.
— Четеш прекалено много детективски романи — той изсумтя. — Но няма да навреди, ако го проверим. — Коридън го помириса. — Стреляно е с него, преди около месец и нещо. Мирише също и на люляк.
— Нейният любим парфюм — му казах. — Така че, чу моята история. Предполагах, че повече ще се впечатлиш, но трябваше да те познавам по-добре. Проблемът ти е, че нямаш въображение.
Той потупка месестия си нос и отвърна:
— Може да нямам, но пък притежавам страхотен конски нюх и все още мисля, че Нета се е самоубила — повдигна плика с върха на ноктите. — Да видим ли сега какво има вътре?
— А можем ли?
— Полицията може да върши всичко — премигна той. Взе един молив, плъзна го под капака на плика, завъртя го лекичко напред-назад. След малки усилия, пликът се отвори. — Лесно е като знаеш как става — каза и ме погледна с неговата си половин усмивка. — Разбира се, трябва да имаш точна ръка.
— Ще си пазя личната поща далеч от теб — му казах. — Добре, какво е вътре?
Той погледна в плика и подсвирна. С два пръста издърпа куп напечатана хартия.
— Полици на приносител — рече той. Наведох се напред.
— Изглеждат много — зинах аз. Прокара пръсти по тях и продължи:
— Струват поне пет хиляди лири. Откъде ли ги е имала? — погледна отново в плика. — Никаква бележка. Хм, това е малко странно, смея да твърдя.
Аз се засмях:
— Едва тепърва се учудваш? На мен цялата работа ми е странна. Сега какво ще предприемеш?
— Ще замина първо до Лейкхам и ще се срещна с мис Скот. Искам да разбера откъде са дошли тези облигации. Ако тя не ми каже, сам ще проверя. Може да е трудна работа, но на всяка цена ще се справя.
— Може ли да дойда и аз до Лейкхам? — го попитах. — Ще играя Уотсън, а ти Холмс. И между другото искам да се запозная със сестрата. Ако не знае за смъртта на Нета, смятам, че трябва да съм там, когато разбере.
— Задължително ела — каза и се изправи на крака. — Утре сутрин? Ще пътуваме с кола.
— Дадено. Но не сме свършили още. Има едно нещо, което искам да те помоля. Искам да видя Нета преди да са я погребали.
— Малко е ужасяващо, нали? — заби в мен поглед. — Каква ще е ползата за теб?
— Развеселявам се — казах, дъвчейки пурата. — Искам да дойдеш с мен. Искам да я видиш, само за да я съдиш от по-добра позиция, когато капакът на тази история се отвори и аз съм сигурен, че това ще стане. Имам предчувствие, че сме напипали нещо голямо и ти ще ми благодариш дълго, затова че те вразумих.
— Никога не съм срещал друг като теб — промърмори Коридън и отиде до телефона да се обади в Скотланд Ярд.
Постоях така, докато поръчваше полицейската кола да ни вземе отдолу.
— Ела да ти кажа — ми каза след малко. — Ако не беше тая страхотна вечеря, щях да те пратя по дяволите, но предполагам трябва да си платя за забавлението. Кой знае, може да ме поканиш пак.
— Сигурно — му казах и го последвах по коридора към асансьорите.
Трябваше ни четвърт час да стигнем моргата и Дежурният полицай излезе да ни поздрави щом видя Коридън.
— Нета Скот — каза Коридън кратко. Винаги се държеше строго с нискостоящите по чин. — Тя е тук, при вас. Искам да я видя.
Полицаят, млад, червендалест, провинциалист, разтърси глава.
— Не сега, сър — каза той. — Беше тук, но преди час я откараха в моргата Хамърсмит. Коридън смръщи чело.
— О? По чия заповед?
— Не мога да кажа, сър — момчето пребледня.
— Не знаеш? — Коридън изръмжа. — Но със сигурност имаш официална заповед преди да предадеш тялото. Полицаят смени няколко цвята.
— Всъщност не, сър. Аз съм нов тук. Аз — аз не знаех, че трябва заповед в този случай. Шофьорът на линейката каза, че е станала грешка и останките трябвало да бъдат отнесени в Хамърсмит. И предадох тялото.
Коридън изпадна в ярост, блъсна го, влезна в офиса и тресна вратата.
Полицаят се вторачи след него и ме запита:
— Сега какво става, сър. Сгрешил ли съм нещо?
— Не след дълго ще разбереш — отговорих, чувствайки се неудобно.
След няколко минути Коридън излезе, мина покрай полицая и ме подкани с глава. На вратата се спря и се обърна назад.
— Доста ще си изпатиш за това, мой човек, не след дълго — грубо и отсечено каза на полицая и се отправи към колата.
Последвах го и след като потеглихме, запитах:
— Към Хамърсмит ли отиваме сега?
— Хамърсмит не е изпращал никого за тялото — изръмжа той. — Всеки един глупак би разбрал, че е номер. Преди два часа е докладвано за открадната линейка. Някой — вярваш или не — е отвлякъл тялото на Нета. Това е невероятно! Защо, по дяволите? — и заудря по гърба на шофьорската седалка със стиснат в ръка юмрук.