Той тръсна глава и отговори:
— Не знам. Мисис Брамби ми каза, че доста мъже са идвали тук. Имало един, Питър, за него Ани е говорила много. Може би посланието е било за него.
— Възможно ли е да е Питър Атърли? — попитах предпазливо. — Тоя, дето е дал на Нета пистолета?
Коридън се почеса по брадата.
— Съмнявам се — каза. — Атърли си е заминал за Щатите преди повече от месец.
— А да, бях забравил — приближих се до бюрото под прозореца. — Е, предполагам го издирвате?
Отворих вратичката на бюрото и надникнах вътре. Нямаше листи, нито писма. Беше изчистено всичко.
— Сигурно е разтребила тук, преди да си посегне — отбелязах аз. — Някъде да видя писма или хартии? Той поклати отрицателно глава.
— Значи няма с какво да сравним почеркът от бележката?
— Скъпи приятелю,... — започна малко язвително.
— Забрави — прекъснах го. — Аз съм подозрителна натура. Намери ли нещо интересно?
— Нищо — отговори кратко и присви очи. — Претърсих основно. Нищо свързано с фалшивите облигации, пръстена с камъни и другите неща. Жалко, че те разочаровам.
— Ще го преживея — казах аз. — Дай ми малко време. А някакви копринени чорапи?
— Не съм търсил — той отстъпи назад. — Имам по-важни работи.
— Нека да погледнем — продължих. — Имам едно наум за тях. Къде е спалнята?
— Виж сега, Хармас, това вече е прекалено. Пуснах те вътре...
— За бога, заради себе си, ако не заради мен се успокой — потупах го по ръката. — Какво лошо в това да погледна? Нета имаше копринени чорапи и те изчезнаха. Ани може също да е имала и още да са тук. Нека само огледаме.
Той ми хвърли отегчен поглед и се обърна към вратата.
— Стой тук — каза и се заизкачва по стълбите. Аз го следвах.
— Може да се нуждаеш от мен. Винаги е добре да има свидетел.
Той влезе в малка, но луксозно обзаведена спалня, веднага се запъти към шкафчетата и зарови сред бельо, блузки и шалчета.
— Пипаш тези работи като женен мъж — отворих гардероба и се забих в него. Имаше само две рокли и някакъв костюм на закачалките. — Май не е имала много дрехи. Вероятно не е могла да се сдобие с купони или как смяташ, дали е била нудист?
Начумери се и каза:
— Тук няма чорапи.
— Никакви?
— Не.
— Моята теория за нудизма ще излезе вярна, а? Може да ти харесва да извъртиш по друг начин нещата с твоя пъргав и бърз ум. Аз обаче ще продължа да човъркам докато разбера, защо нито едно от тези две момичета няма чорапи у тях.
— Накъде по дяволите биеш? — Коридън избухна. — Ти, с твоите евтини булевардни романи! За кого се мислиш — за Пери Мейсън?
— Не ми говори, че четеш криминални романи — казах изненадан. — Добре, и какво сега?
— Чакам линейката — каза Коридън, слизайки надолу. — Тялото ще бъде откарано в моргата Хоршам и аутопсията ще бъде направена там. Не очаквам нещо друго да се разкрие. Толкова е ясно.
— Наистина ли смяташ, че като е научила за Нета е решила да я последва?
— Защо не — отговори той. — Би се изненадал да разбереш колко самоубийства стават в едно семейство. Водим специална статистика за това.
— Бях забравил, че следвате само правила — му отвърнах. — Каква беше идеята да ме държиш настрани, докато душите тук?
— Слушай, Хармас, нямаш никаква проклета работа тук. Тук си заради търпението ми. — Коридън се ядоса. — Това е сериозна работа и досадници не ми трябват.
— Да ме наричаш досадник е опашата лъжа, както че работиш — казах отчаяно. — Но няма значение. Аз се оттеглям. Както и да е, благодаря за помощта ти.
Изгледа ме втренчено да види дали се шегувам, реши, че да и стисна устни.
— Добре де, това беше всичко за гледане. По-добре да се махаш, преди да дойде линейката.
— Да, тръгвам си — казах аз на вратата. — Не те интересува моята версия за втората смърт, нали?
— Ни най-малко — твърдо кимна.
— Много жалко. Мислех, че ще ти помогна да се добереш до истината. Предполагам, че ще охраняваш трупа този път? Не искаш да откраднат и него, нали?
— О, глупости — каза троснато. — Нищо такова няма да се случи. Но ще взема предпазни мерки въпреки всичко.
— Много странно, точно така го определям — усмихнах му се и отворих вратата. — До скоро — продължих и го оставих.
Намигнах на полицая на външната врата, качих се в Буика и потеглих. Много неща имах да премислям, и не знаех откъде да започна. Нямаше да е лоша идея да поговоря с мисис Брамби. Това изглеждаше добра стартова позиция.
Знаех, че къщата й не е далече, защото Берт, полицаят, я доведе само за минути. Не исках Коридън да знае какво мисля да правя и затова паркирах Буика зад един гъсталак и се върнах пеша. За късмет, срещнах един селянин, който ми показа къщата на мисис Брамби. Беше малка и порутена, с буренясала градина.