— За толкова бих наел самия Шерлок Холмс — казах и наистина го мислех.
Мистър Мериуедър се подсмихна, сложи ръка на устата си и изглеждаше объркан.
— Скъпи са времената, в които живеем — въздъхна и разтърси глава.
Бях доволен, че не му разказах за нападението върху мен, или за оня, дето ме следеше. Сигурно би прибавил и пари за опасностите към сметката.,
— Добре — казах и повдигнах рамена. — Само искам резултати.
Преброих тридесет и една лири на бюрото му.
— Това е за първата седмица. Съберете всичко за Ани Скот, наблюдавайте мисис Брамби и дома й. Искам да знам кой влиза и излиза оттам, какво прави и защо го прави.
— Това наистина е работа на полицията — той прибра парите в чекмеджето и го заключи. — Кой движи случая?
— Инспектор Коридън — му отговорих.
Лицето му потъмня.
— О, този ли? — каза и се намръщи. — Един от умниците. Не бих го държал и ден по мое време. Знам го — галеника на Шефа.
Като че се затвори в себе си, мрачен и кисел.
— Добре, няма да се изненадам, ако открием повече от него. Привърженик съм на старите методи. Полицейската работа е деветдесет процента търпение и десет — късмет. Тези нови научни методи направо могат да те подлудят.
Покашлях се и се изправих.
— Надявам се, че ще се чуем скоро. И запомни: няма резултати, няма и повече пари.
Кимна и се усмихна неловко:
— Така е, мистър Хармас. Обичам да работя с бизнесмени. Винаги знаят как да се разберем.
В този момент вратата се отвори и един дребничък и слаб мъж се намуши в стаята. Беше одърпан, на средна възраст, определено тъжна гледка. Наболите му мустачки бяха пожълтели от никотин, влажните му очи се втренчиха в мен като на изплашен заек.
— А, пристигаш в най-подходящия момент — каза Мериуедър и потърка ръце. После се обърна към мен. — Това е Хенри Литълджонс, който лично ще работи по Вашето дело.
Представи го така, сякаш нисичкият беше Фило Ванс, Ник Чарлз и Пери Мейсън събрани на едно.
— А това е мистър Хармас, който току-що ни възложи доста интересна задача — продължи той.
Не видях ентусиазъм в очите на Литълджонс. Предположих, че е висял доста по ветровити входове, гледал през жалки ключалки и стоял под дъжда пред много къщи. Той измърмори нещо под мустак, и застана, загледан в обувките си.
— Бих искал да разговарям с него — казах на Мериуедър. — Може ли да дойде с мен?
— Разбира се — ми отвърна Мериуедър сияещ. — Задължително го вземете със себе си.
— Ще отидем до моя хотел — обърнах се към Литълджонс. — Ще ти разкажа подробностите.
Той пак промълви нещо и ми отвори вратата.
Качих ме се на асансьора и мълчаливо стигнахме до приземния етаж.
Махнах на едно такси, побутнах мистър Литълджонс да се качи и както го следвах, нещо — интуиция ли, инстинкт ли, какво ли, ме накара да се обърна бързо и да погледна назад.
Оня дребосък, който се опита да ми вземе скалпа и който ме следеше със Стандарта, беше застанал на вратата и ме наблюдаваше. За секунда очите ни се срещнаха, после тръгна по паважа и се изгуби в противоположната на нас посока.
Глава седма
Хенри Литълджонс прилягаше на Савой, колкото снежен човек посред лято. Седна на ръба на един стол, с бомбе на коленете си и тъжно изражение на лицето.
Разказах му за Нета, минах през всеки детайл на историята и завърших с изгорялото тяло на Ани.
През цялото време той не помръдна. Лицето му остана тъжно, но аз можех да кажа по очите му, че не пропусна нищичко.
— Доста интересна история — каза той, като свърших. — Трябва й задълбочено проучване.
Казах, че е съвсем прав и го попитах какво мисли след като чу фактите.
— Мисис Скот е жива — отрони той. — фактът, че дрехите й липсват, че тялото е откраднато, за да не се разпознае и това, че мислиш, че си я видял на прозореца вчера, ми се струват достатъчни за такова заключение. Ако е жива, ще трябва да открием какво общо има мис Скот със собствената си смърт; дали е убийство или самоубийство. дали още някой е замесен. Струва ми се, че ако мис Скот е организирала мъртвата жена да бъде взета за нея, значи е имала неотложна причина да се скрие. Това е другото, което трябва да разберем, фактът, че е оставила парите, пръстена и другите неща, а е имала време да опакова багажа си, ме навежда на мисълта, че трети човек е бил с нея, на когото тя не се е доверявала и не е искала той да знае за скъпоценностите й. Трябва ни и този трети герой.
— Ти го сглоби само за няколко минути — му казах и го поздравих наум. — Аз също стигнах до това, само че по-бавно, но не и инспектор Коридън. Сега, защо? Защо Коридън още твърди, че Нета се е самоубила?