Литълджонс си позволи да се усмихне слабо. Каза:
— Имам наблюдения за инспектор Коридън. Той е най-заблуждаващия човек. Предполагам, доколкото познавам методите му, че отдавна е стигнал до това заключение, но не е позволил ти да разбереш. Може би смята, че и ти си замесен в случая и ти оставя време, за да решиш, че е взел грешната посока с надеждата, че ти ще си признаеш всичко. Инспекторът е голям психолог и аз не бих пренебрегнал неговите усилия нито за миг.
Аз зяпнах срещу него.
— О, да ме вземат мътните. Тази идея въобще не ми е минала през ум.
За момент Литълджонс се отпусна достатъчно, че да прилича на нормален човек.
— Инспекторът, — каза той — независимо какво твърди мистър Мериуедър, е изключителен детектив. Хванал е страшно много престъпници, като се е правел, че нищо не знае, а е знаел повече от всички там от Скотланд Ярд. Бих бил внимателен какво казвам и правя, щом той се е заел с този случай.
— Добре, ще запомня това — казах аз. — Сега следващата стъпка е да ровим и продължим докато намерим нещо важно. Сигурен съм, че си прав за Нета. Тя е жива и е уговорила мистър Коул да я разпознае наужким. Това обяснява защо тялото е отвлечено. Държат го настрани от мен. Ще заминеш ли за Лейкхам веднага да наблюдаваш къщата на мисис Брамби? Потърси и Нета. Мисля, че се крие там. Аз ще видя какво мога да свърша тук и след ден, два ще се видим отново.
Литълджонс каза, че ще тръгне още сега и закрачи доста по-оживено отколкото, когато дойдохме.
През останалата част от деня аз работих върху първия си материал за следвоенна Англия за Юнайтид Нюс Ейджънси. Бях събрал достатъчно за една статия и започнах да нахвърлям нещата. Толкова се увлякох, че проблемът за Нета и нейната сестра спря да ме тормози. Около шест и половина привърших и реших да оставя за следващия ден да изгладя и проверя написаното.
Позвъних на сервитьора, запалих цигара и седнах пред отворения прозорец да погледам навън. Сега когато затворих пишещата машина, Нета отново се появи пред мен. Чудех се какво ли прави Коридън. Колкото повече се замислях на теорията на Литълджонс, толкова повече се убеждавах, че Коридън е наясно, че Нета не се е самоубила, но че аз по някакъв начин съм замесен в това.
Сервитьорът, който беше научил навиците ми, влезна в стаята с двойно уиски, вода и купа лед. Добавих малко вода и лед към голямото уиски и се изпънах удобно на креслото. А сега накъде, се запитах, ще помогна ли да се разреши загадката с липсващото тяло? Доколкото виждах, имаше три неща да свърша, които биха довели до нещо: първо, да науча всичко възможно за Джулиъс Коул. Ако мъртвото момиче не беше Нета Скот, то значи Коул е вътре до гуша в тая история. Очевидно трябваше да го държа под око. После, Маджи Кенит, тая от първия етаж. Може да е видяла нещо. Трябваше да разбера дали някой е бил там онази нощ. Имах предчувствието, че Нета не е замесена в тази работа, но е била принудена да го направи против волята си. Ако е така, то трети човек е бил в апартамента й. Маджи Кенит може да го е видяла, него или нея. И най-накрая, трябваше да отида до Блу Клуб и да се опитам да науча имала ли е Нета приятелка сред другите компаньонки и ако да, да я открия и поговоря с нея.
Докато допия уискито си, бях решил да посетя Блу Клуб.. Изкъпах се, облякох тъмен костюм и слязох да вечерям в празния по това време грил-ресторант.
Отидох в Блу Клуб малко след девет, прекалено рано, за да е претъпкано, и прекалено късно, за да си намеря място на бара.
Блу Клуб беше триетажна сграда, на половината път по Братън Мюс, зад Братън Плейс. Беше порутено, ужасно място и аз дори първо я подминах, без да я забележа. Но щом влезнах вътре от калдъръмената пуста улица, се отзовах в малък луксозен палат.
Коктейл-барът и дансингът бяха на един етаж. Аз се огледах наоколо, но нямаше свободни места, отидох до бара и застанах прав.
Барманът, Сам, ме позна и широко ми се усмихна.
— Здрасти, Сам. Как я караш? — поздравих го аз.
— Чудесно, мистър Хармас — отвърна той, бършейки една чаша, която остави пред мен. — Радвам се да Ви видя отново. Как сте?
— Горе-долу — рекох аз. — А приятелката ти?
Сам винаги ми споделяше вълненията от любовните си афери, и аз знаех, че очаква да го запитам за последната.
— Понякога се отчайвам — каза той и тръсна глава. — Моята приятелка сега е раздвоена. Едната половина казва да, другата не. Докато не се обединят, аз стоя на пръсти и се чудя дали да се оттегля или да я натисна. Лошо е това за нервите ми. Какво ще пиете, сър?
— О, да. Един скоч — загледах се наоколо.