Тази тълпа тук не ме заинтригува. Момичетата бяха грубовати, поразголени и на работа. Мъжете — стегнати, свършили с военните си задължения и имаха достатъчно много пари за пилеене.
— Нещата са се променили, а, Сам? — казах аз и платих дваж по-скъпо за питието си откъдето и да било.
— Да, сър — съгласи се той. — И много жалко. Липсват ми старите времена. Тия тук са измета на града. Направо ме боли да пилея ликьора за тях.
— Да, да — запалих си цигара. — И на мен ми липсват старите физиономии.
Побъбрихме малко за миналото, казах му защо съм в Лондон и попитах:
— Тъжно за Нета. Чел си, предполагам?
Сам помръкна.
— Четох. Защо ли го е направила? Изглеждаше достатъчно щастлива и се справяше чудесно тук. Брадли направо я боготвореше. Защо го е направила?
Тръснах глава.
— Току-що пристигнах, Сам. Видях статията във вестника, но се надявах ти да ме просветлиш по въпроса. Горкото дете. Ще ми липсва. Колко са другите като нея?!
Сам посочи с очи.
— О, те ще свалят кожата от гърба ти, ако могат да направят ръкавици от нея — каза мрачно. — Само това им е в акъла — ако въобще имат такъв. Ако бях на Ваше място, бих ги зарязал. Освен Кристел. Трябва да се запознаете с Кристел. Тя е почти професионалистка. Бих могъл да уредя това, ако търсите лека дамска компанийка.
— Тя е нова, така ли? — попитах без да повтарям името й.
Сам се захили:
— Нова и свежа. Дойде преди година. Да Ви приготвя ли още едно питие?
— Давай — бутнах чашата си към него — и си вземи едно и за теб. Тя не е била приятелка на Нета, а?
— Не знам да са били приятелки, но се движеха заедно. Другите не се харесваха на Нета. Тя все се биеше с тях, но Кристел... е, не мисля, че някой би се заял с Кристел. Тя наистина е шеметна блондинка.
— Май точно такава си търся. Шеметните блондинки са баш по моя вкус. Как изглежда?
Сам целуна върха на пръстите си, поклати глава.
— Като живописна картинка. Всеки път като влезе в бара, ледените кубчета започват да врят.
Аз се засмях:
— Добре, ако е свободна и би желала голям пич, космат на гърдите, прати я насам.
— Тя ще те хареса — каза Сам. — Луда е по мускулестите мъже; казва, че майка й на времето била изплашена от един атлет. Ще ти я доведа.
Бях изпил уискито си докато той се върне. Поклати глава и премига.
— След две минути — каза той и забърка коктейл от мартини.
Тя се появи благополучно след десет минути. Аз я видях преди тя да ме забележи. Имаше нещо забавно в нея. Дали големите й сини очи или чипият й нос? Не знам, но ти трябва само един поглед, за да си сигурен, че тя е момичето, на което приляга фразата „глуповатата блондинка“. Беше точно както Сам я описа. Тялото й ме накара да потръпна: а също и цялото мъжко съсловие в бара.
Сам замаха и тя се приближи, погледна ме и клепачите и трепнаха.
— О, — каза тя. — О, какъв мъж!
— Кристел, това е мистър Стив Хармас — запозна ме Сам, мигайки към мен. — Той е остригал космите по гърдите си с косачка за трева.
Тя сложи ръката си в моята и я стисна.
— Има листенце на дъното на чашата ми, което прилича точно на теб — пророни тя. — Знаех, че ще се забавлявам тази вечер.
И погледна нетърпеливо Сам:
— Някое от момичетата видя ли го вече?
— Ти си първата — отговори той и пак ми намигна.
— Какъв удар! — радостно пропя и се обърна. — Мечтая за такъв мъж откакто го виждам в сънищата си.
— Хей, чакай малко — пошегувах се аз. — Може би трябва да хвърля поглед и на другите момичета. Искам да си избера.
— Не трябва да ги гледаш. Те са просто наречени жени, за да се различават от мъжката половина тук. Били са момичета толкова дълго, че си мислят, че сутиенът е за ядене. Хайде, нека да се забавляваме.
— Как да се забавляваме тук? — я попитах. — Много е претъпкано.
Тя се ококори.
— О, аз харесвам да има много хора. Татко казваше, че едно момиче не може да си изпати, където гъмжи от хора.
— Баща ти сигурно е луд — казах и се захилих. — Предположи, че си попаднала сред моряци? Тя се замисли над това и се намуси.
— Мисля, че татко не е познавал моряците — каза. сериозно. — Той събира птици и други.
— Имаш предвид, че препарира животни?
— О, не — отвърна тя и разтърси руси къдрици.
— Да оставим баща ти — набързо смених темата — Я да чуем за теб. Искаш ли питие?
— Мога да взема един голям джин с много малко лимонче — лицето й светна. — Мислиш ли, че може да си го позволиш?
Кимнах на Сам, придърпах един стол и го потупах.
— Паркирай се тук — казах. — Как ще се чувстваш? Тя се възкачи на стола, седна, постави малките си ръце на барплота.
— Обичам това място — рече тя. — Толкова е греховно и хубаво. Нямаш си представа колко е скучно в къщи. Само татко, аз и всички животни, които пълни. Ще се изненадаш колко животни му носят на татко. Сега работи върху един елен, дето някакъв маниак иска да си го сложи в стаята. Какво ще кажеш за елен насред стаята ти?