— Винаги можеш да си окачаш шапката и чадъра на рогата му — казах след миг.
Тя пийна от джина и продължи:
— Ти си човек, който от всичко взема най-доброто. Ще кажа на татко тази идея. Да си изкара пари, ако иска — пийна още джин и въздъхна: — Харесва ми. Сега аз мога да имам двойна полза — нещо й дойде наум и тя грабна ръката ми. Запита с надежда:
— Донесъл ли си копринени чорапи?
— Естествено — казах аз. — Имам половин дузина в хотела.
— Шест чифта? — тя повтори с пресипнал глас.
— Точно така.
— О, скъпи — трепна тя. — Не си мислил да ги даваш на някой, нали? Те не може да си стоят в твоята стая ненападнати, така да се каже.
— Донесох ги за някого — тихо казах.
— Май съм познала — каза като на себе си. — Няма значение. Някои момичета имат невероятен късмет. Някои ги получават, други само си мечтаят. Ти наистина разтуптя сърцето ми за миг. Но ще ми мине.
— Донесох ги за Нета Скот — обясних й аз. — Беше ми приятелка.
Кристел се извърна бърза, с изненадан поглед.
— Нета? Познавал си Нета?
— Да.
— И си и донесъл тези чорапи... но, но тя е мъртва. Не знаеш ли?
— Да, зная.
— Значи няма на кой да ги дадеш... — тя се спря и почервеня. — О, колко съм ужасна? Горката Нета! Винаги изпадам в депресия като си помисля за нея. Мога веднага да заплача.
— Ако искаш тези чорапи, можеш да ги имаш — казах аз. — Нета няма как да ги ползва, тъй че те си стоят непокътнати.
Очите й заискряха:
— Не знам какво да кажа. Обичам ги — те спасиха живота ми, но като знам, че са били за Нета... добре де, различно е, нали?
— Различно?
Тя се замисли и се начумери. Май винаги й беше трудно да мисли: не беше от този тип.
— Не знам. Предполагам, че не. Имам пред вид... добре де, къде са те?
— В хотела ми. Да отидем ли да ги вземем?
Изхлузи се от стола си.
— Сега веднага? Точно в този момент?
— Защо не? Можеш ли да се освободиш?
— О, да. Тук всички сме свободни. Правим каквото забършем — вулгарно ли звучи? — изкикоти се. — Май трябва да изминем целия път до твоята стая и сигурно няма да има цяла тълпа там.
Кимнах:
— Точно така. Само ти и аз.
Тя ме огледа подозрително:
— Не знам дали трябва. Татко казваше, че ще бъде страшно ядосан, че ако се появя на първа страница в Световните новини.
— Кой ще каже за теб на Световните новини? — попитах търпеливо.
Тя се засмя отново:
— Поне да бях умна. Не се сетих за това. Добре, да вървим.
Свърших с питието си.
— Има ли гараж отзад на това заведение? — попитах аз. Тя кимна с глава.
— Да, голям. Защо?
— Някои американци обичат да разглеждат стари църкви — погалих я по ръката и се усмихнах. — Аз съм луд по гаражи. Не можеш и да си представиш колко много има за гледане. Те са пълни с масло и интерес.
— Но защо гаражи? — попита неразбиращо.
— А защо стари църкви?
— Сигурно е така. Имах чичо, който често ходеше в публични домове. Предполагам е нещо като хоби, нали?
— Мини оттук — поведох я покрай масите към вратата.
Когато стигнахме до стълбите, зърнах една едра жена, която току-що влизаше. Беше облечена в черна вечерна рокля и тежка златна огърлица обвиваше дебелия й врат. Черната й коса беше прибрана отзад, намръщеното й лице — покрито като маска с грим. Отстъпих назад, за да мине тя. Влезе, хвърли на Кристел студен поглед и продължи без да ме забележи.
Аз се взирах след нея, тръпки ме полазиха по гърба.
Жената беше мисис Брамби.
Глава осма
— Знаеш ли какво значи, когато кажат за момиче, че е обезчестена? — Кристел запита, седнала на леглото й изучавайки стаята ми с одобрение.
Оставих шапката си на шкафа, разположих се в креслото.
— Имам бегли наблюдения — разсмях се аз. — Но с малко техника може да разберем на този етап нашите взаимоотношения.
Тя пооправи къдриците си.
— Татко казва, че ако момиче позволи на мъж да я заведе в спалнята си, то тя вече е обезчестена.
Поклатих сериозно глава.
— Има моменти, когато баща ти е приказвал смислени неща. Но мен не ме брой. Ти не си от този тип.
— Мислех, че нещо може да стане — каза и въздъхна. — Нищо никога не ми се случва. Да ти доверя, моята съкровена мечта е да ме преследва мъж с изгарящ поглед по тъмните алеи. Аз обикалям напразно тъмните места, но никакъв мъж, нито без, нито със изгарящи очи не се появява.
— Мисли си за Брус и паяка и продължавай да се опитваш. Все нещо трябва да стане рано или късно.