Тя въздъхна отново.
— Е, добре, толкова дълго съм чакала, може да почакам още малко. А ще видя ли чорапите или и за това ще трябва да чакам?
— Може не само да ги видиш, но и да ги вземеш — казах аз и ги извадих от гардероба. — Дръж — подхвърлих ги в скута й.
Докато се забавляваше с чорапите аз се обадих на сервитьора и запалих една цигара.
Посещението ми в Блу Клуб не беше напразно. Да срещна мисис Брамби си беше жив късмет, особено след като тя не ме видя. Кристел ми каза, че е виждала мисис Брамби редовно, всяка четвъртък вечер. Явно имали бизнес с Джак Брадли, после вечеряла и си тръгвала. Никой от бара не я познавал; винаги ядяла сама и винаги незабавно след като свършела напускала клуба.
Тази информация ме заинтересува. Когато за пръв път видях мисис Брамби, веднага реших, че е красавицата на селото и когато я заварих, облечена в нейните парцали, доста я е притеснило. Трябва да кажа това на Литълджонс. Може да му помогне да разгадае каква игра играе мисис Брамби.
После, огледа на гаража беше също ползотворен. Първата кола, която забелязах в голямото пространство под клуба, беше раздрънкания Стандарт дето ме следеше до Лейкхам.
Бавно, картинките от пъзела се подреждаха заедно.
По някаква причина Джак Брадли се интересуваше от мен. Бях съвсем сигурен, че младежът, който ме следваше, беше човек на Брадли. Помислих си, че Кристел може да ме просветли по въпроса и се обърнах да я попитам. Тя тъкмо сменяше чорапите си.
— Не гледай сега — каза тя през смях, опъвайки ги нагоре по добре оформените крака. — Аз съм в интимна поза сега.
— Хей! Скрий си частите на тялото — извиках аз щом чух леко почукване по вратата и видях дръжката да се завърта.
Сервитьорът влезе докато Кристел бързо си дръпна роклята. Очите му мигнаха за секунда, той се обърна към мен и зачака поръчката.
— Двойно уиски и голям джин с лимон — казах аз, като се опитвах да изглежда, че Кристел е сестра ми.
Той потвърди с глава заявката и излезе навън. По гърба му се четеше неодобрение.
— Струва ми се, че аз ще съм обезчестеният — пуснах въздишка и седнах в креслото. — Би ли побързала и приключила с това шоу преди да се е върнал?
— Не ти харесва? — запита Кристел обидена. — Мислих, че ще се облещиш и ще полудееш.
Сложи си обувките, като с нескрито възхищение гледаше краката си.
— Прекрасни са, нали? — тя възкликна. — Не мога да ти се отблагодаря за чорапите.
Тя се хвърли към мен, седна в скута ми и скръсти ръце около врата ми.
— Ти си добър, гальовен и аз те обожавам — измърка тя и заигра със малките си зъби по ухото ми.
Аз я избутах, станах и я настаних на стола.
— Стой мирно и се дръж нормално — казах аз. — Искам да поговоря с теб.
— Говори. Ще слушам — рече тя, прегърна коленете си и се взря в мен със големите си, шеметни сини очи.
— Виждала ли си някога в бара един млад, слаб, тъмен, жълтеникав тен, около двадесет годишен, кара Стандарта, който ти показах в гаража?
— О, имаш предвид Франки. — Кристел отговори веднага. — Той е ужасно момче. Никоя от нас не го харесва.
— Това не ме изненадва — казах и се провикнах: — Влизай.
Сервитьорът пристъпи, и остави питиетата с толкова равнодушие, колкото беше успял да събере.
— Франки? — Кристел повдигна заоблените си рамена. — Той се върти наоколо. Май върши мръсната работа на Брадли. Кара колата, изпълнява поръчки, ей такива неща. Защо питаш?
— Дълго е за обяснение — казах аз. — Ти харесваше Нета Скот, а?
— Не харесвам жени — каза отчетливо. — Доста съм заета да харесвам мъжете. Луда съм по тях. Знаеш ли, че майка ми била стресната от един здравеняк точно преди да се родя?
— Знам. Сам ми каза.
— За мен това е толкова смешно... — Кристел започна, но аз я прекъснах бързо.
— Остави това. Нека поговорим за Нета. Сам каза, че сте се движили заедно.
— Предполагам е така. — Кристел отговори с безразличие. — Тя беше малко странна, но не се опитваше да краде мъжете ми, нито пък аз Джак Брадли и нейните други, тъй че никога не сме се спречквали.
— Беше ли изненадана, когато научи какво е станало с нея?
— Бях поразена. Убедена съм, че тя никога не би направила такова ужасно нещо със себе си. Татко винаги казваше...
— Ще оставим и баща ти извън този разговор — казах аз. — Ще се опиташ ли да запомниш това? Здравеняците и баща ти — извън. Кажи ми нещо за Нета. Някога срещала ли си сестра й?
Кристел се намуси.
— Не знам да е имала сестра.
— Никога не е споменавала?
— О, може и да е, ама къде да съм чула? Виж, ако беше казала, че има брат...