— Да, да, разбирам, но говорим за сестра й. Добре. Ти не знаеш, че е имала сестра. А говорила ли е за село в Съсекс? Казва се Лейкхам.
— Не. Лейкхам? Не познавам такова място.
— Не се притеснявай — казах мило. — Сигурно има стотици места, които също не познаваш. Кажи ми нещо друго. Би могла да ми отговориш. Имаше ли си тя постоянен приятел, откакто ти работиш в бара?
— О, да. — Кристел се напери. — Имаше един, но никога не говореше за него. Всъщност беше доста потайна относно приятеля си. Видях го два пъти, но Нета не знаеше. Първият път караше невероятно жълто-черно Бентли. Взе Нета от клуба с него — тя въздъхна. — Как искам някой от моите да има Бентли.
— Как изглеждаше той?
— Никога не зърнах лицето му. Беше едър, висок и як. И двата пъти беше тъмно, а той стоеше в колата.
— Би ли могъл да е някой от бара?
— О, не. Мисля, че не е.
Изведнъж се сетих за Джулиъс Коул. Той беше едър и як. Той беше идентифицирал тялото на Нета. Живееше под нейния апартамент. Можеше да е той.
— Нещо да ти говори името Джулиъс Коул? — я попитах. Тя разтърси глава отново.
— Виж, не очаквах това — каза малко докачливо. — Мислех, че ще се забавляваме. А вместо това ме разпитваш. Започвам да мисля, че си по-заинтересуван от твоите тъпи въпроси, отколкото да ме обезчестиш.
— Умно момиче — засмях се. — Така е. Ти не ставаш за това. И всъщност, нарочно те разпитвам. Не мисля, че Нета е мъртва. А дори да е, то тя не се е самоубила, а е убита.
Кристел се облещи.
— Знам, че съм малко глупава — каза тя след кратко колебание. — Но не очакваш от мен да разбера това, което току-що каза, нали? А?
— Не, не. — съгласих се. — Искаш ли да научиш повече? Искаш ли да поиграеш на детектив?
— Татко казва, че детективите са прости, — отвърна Кристел и отвори широко очи. — Те подслушват по ключалките, и татко казва, че това е отвратително. Аз също подслушвах, като бях малка. Татко сигурно затова казва така.
— Не е ли възможно да оставим баща ти настрани — простенах аз. — Той сякаш винаги се връща в разговора ни.
— Той винаги е тук. Не бих се учудила, ако връхлети и те цапардоса по главата с препарирана мангуста.
— Ще се оправим — въздъхнах. — А сега може ли да се върнем на въпроса? Ще поработим ли върху загадката или не?
— Бих искала да знам за какво говориш — каза жално.
Сметнах, че ако я накарам да разбере, може да я използвам да ме информира какво става в клуба. Можеше да научи нещо, което да ми бъде следата, която търсех. Аз вече бях убеден, че Блу Клуб е замесен някак си с изчезналите тела на момичетата.
Така че, с неописуемо търпение й разказах цялата история. Тя стоеше, втренчена в мен, устата й леко отворена, очите й — широко отворени от учудване.
— Добре сега — аз завърших — знаеш за тая работа, колкото и аз. Брадли е замесен. Този Френки също. Джулиъс Коул е вероятният приятел на Нета с Бентлито. Мисис Брамби не е такава, каквато изглежда. Виждаш ли, има много опорни точки. Някои от тях могат да се разкрият, ако си отваряш очите и ушите. Това, което трябва да правиш, е да гледаш и слушаш. Опитай се да разбереш защо мисис Брамби се вижда с Брадли всяка седмица. Ако знам това, може да получа отговор на един от въпросите. Ще го направиш ли?
— О,... добре, може би. Ще ме преследваш дълго, ако кажа не. Добре, ще го направя, но не очаквай много от мен, става ли? — въздъхна.
Погалих я по ръката.
— Постарай се колкото можеш и нищо друго не искам от теб.
Телефонът звънна стряскащо. Вдигнах слушалката. Казаха, че инспектор Коридън е долу в хотела.
— Предайте му, че веднага слизам — казах аз и затворих телефона.
— Добре — възкликна Кристел. — Сега сигурно ще се отървеш от мен. А аз мислех, че ще ми покажеш твоите способности.
— Не си първото разочаровано момиче — отсякох. — Сега се измъкни като уплашено мишле. Скотланд Ярд е долу и не искам да те види тук.
— Боже господи! — извика тя и подскочи. — И аз не искам да го виждам.
Тя грабна скъпоценните чорапи, наметна си дрехата и хукна към вратата. После поспря, втурна се обратно, овеси се на врата ми и ме целуна.
— Благодаря ти за прекрасните чорапи. Харесвам те. И не бъди такъв скапаняк другия път като се видим.
Казах, че ще я потърся след ден-два, изпратих я до вратата и отворих.
Коридън стоеше отвън, готов да почука. Погледна Кристел озадачено, малко стреснато и отстъпи настрани.
Кристел се шмугна покрай него и забърза по коридора без да се обръща назад.
— Здравей — го поздравих. — Май казах да ти предадат, че ще сляза долу.
Той влезна в стаята и затвори вратата.
— О, не исках да те притеснявам да правиш това. Надявам се, че не се натрапвам? — дари ме с най-похотливата си усмивка. — Твоя приятелка?