Инспектор Коридън излезе от тъмнината на сградата, застана насред улицата, гледайки след мен. Той се озърна по улицата за такси, като че се надяваше да хване някое и да ме проследи, но нямаше късмет.
Усмихнах се на себе си. Значи Коридън ме е проследил до Маджи Кенит. Но той не можеше да знае, че съм я посетил. Сигурно си мисли, че съм бил при Джулиъс Коул. Очевидно Коридън ме държеше под око и си мисли, че съм замесен в тази история.
След четвърт час стигнах до Блу Клуб. Десет минути по-късно се опитвах да хвана обратно такси до Кромуел Роуд, стискайки скъпоценната бутилка скоч в ръка. Струваше ми пет лири, но се надявах, че информацията, която ще получа си заслужаваше.
Когато най-сетне хванах такси, часовникът ми показваше дванадесет без петнадесет. Казах адреса, настаних се отзад и се отпуснах. Пътят до Кромуел Роуд ми се стори неимоверно дълъг, но всъщност отне само десет минути. Платих, видях, че у Маджи Кенит още свети и се усмихнах. Явно старата вещица чакаше нетърпеливо за уискито си, както аз за нейната информация.
Бутнах притворената външна врата и леко се заизкачвах по стълбите. Не исках Джулиъс Коул да ме чуе. Вратата на Маджи Кенит беше зейнала. Спрях и се намръщих. Помня, че я затворих, когато излязох. Помислих си, че я е отворила за да пусне котката навън, побутнах я и погледнах в стаята.
Маджи лежеше на канапето с отворена уста и изцъклени очи. Кръвта шуртеше от голяма рана на гърлото и се стичаше по увисналите й гърди надолу към турския килим.
Беше мъртва като пияна скумрия.
Глава десета
Цяла минута стоях втренчен в Маджи Кенит, толкова бях шокиран да помръдна. След това пристъпих в стаята и се надвесих над нея.
Безизразните й очи сякаш ме гледаха, кръвта се стичаше по пода. Отдръпнах се назад, колената ми омекнаха.
Защото не знаех какво да направя, почнах да обикалям стаята, търсейки безцелно оръжието, с което са я убили. Не можах да го намеря. Качих се на канапето и погледнах отзад.
Видях три празни бутилки от уиски и кутия Уудбайнс. Дебел слой прах имаше на пода. Като че Маджи беше изписала там с последни сили някаква дума. Аз се приближих и се загледах. Беше неясно изписана и явно Маджи я беше написала или умирайки, или точно преди убиеца да я нападне. Трябваха ми няколко секунди да разчета драсканицата. Тя беше изписала на пода в прахта името: Джакоби. То нищо не ми говореше, но все пак го запомних.
Изведнъж се сетих за Коридън. Ако все още виси отвън и реши да се качи да види какво правя, ще затъна до шия. Хвърлих се към вратата, затичах по стълбите и отворих външната врата. Погледнах нагоре-надолу по улицата, но не видях никой. Отсреща имаше телефонна кабина и аз забързах натам, набрах Уайтхол 1212 и поисках Коридън. Докато чаках да ме свържат гледах по улицата, фарове на кола блеснаха откъм алеята на отсрещната страна. След малко колата се приближи към мен и продължи в посока Уест Енд. Като мина покрай улична лампа аз я познах. Беше изтърбушеният Стандарт 14 и Франки беше зад волана.
Преди каквото и да си помисля някой се обади в слушалката и каза, че Коридън патрулира навън. Предадох им да се свържат веднага с него и да му кажат да дойде по-скоро при мисис Крокет.
— Кажете му, че става дума за убийство — допълних аз и затворих.
Не можех и да си представя да чакам Коридън в стаята на Маджи, тъй че отидох до къщата и седнах отвън. Докато чаках се замислих.
Най-сетне се бях добрал до нещо. Сигурно щях да реша цялата загадка, ако Маджи не се беше разпищяла за бутилката уиски. Но не бях отчаян. Бях открил, че момиче е влязло в апартамента заедно с Нета и бях убеден, че тя, а не Нета е умряла. Абсолютно сигурно е, че беше убита и се чудех със свито сърце дали Нета няма пръст в това убийство. Дали мъжът, който се е върнал с Нета и онова момиче е бил Джакоби, който и да е той? Дали не ни е слушал как говорим с Маджи и я е убил преди тя да може да ми каже нещо? Това ли е имала предвид Маджи, като е надраскала името в прахта? Какво правеше Франки на мястото на убийството сега? Доколко да разкажа на Коридън? Ако ме е подозирал преди, сега би имал пълно основание за това. Трябва да се държа внимателно с него. Коридън пристигна с полицейска кола за по-малко от десет минути. Той изскочи от нея и хукна по стълбите преди аз да се изправя.
— Какво е това, Хармас? — той се озъби и студените му очи ме пронизаха. — Какво става?
— Маджи Кенит е убита — отсякох.
— Какво правиш ти тук? — попита той.
— Дойдох да я видя — отговорих и му разказах накратко какво се е случило. — Видя ме да напускам, Коридън — продължих. — Аз те мярнах, когато тръгвах. Защо ме следеше?