— Поне добре, че бях аз, нали? — каза язвително. — Започвам да се чудя, Хармас. Ти май не улесняваш нещата за себе си, а?
— Не смяташ, че имам нещо общо със смъртта й?
— Ти би могъл да си я убил, нали? — отговори той. — Всеки път, когато някой свързан с този случай умре, се появяваш ти. Това хич не ми харесва. Предупредих те да стоиш настрана и ти го казвам сега за последен път. Не е твоя работа. Сега, ще разбереш ли това веднъж завинаги?
— А не е ли по-добре да видиш Маджи? — попитах аз. Той зачупи нетърпеливо пръсти и влезе в къщата. Двама цивилни го последваха. Аз се нервирах.
— Стой на стълбището — изсумтя той, влизайки в апартамента на Маджи.
— Добре, казах си аз. Нека Коридън се пържи в маслото си. От сега нататък ще си работя по случая и всичко, което открия ще си остава за мен. След това ще изненадам гущера, като реша загадката.
Седнах на стълбите, запалих си цигара и зачаках.
Чувах тримата да ходят из стаята и след малко единият от цивилните излезе и пресече улицата да се обади по телефона.
Когато се върна, той ме погледна и аз запитах:
— Колко дълго ще трябва да чакам тук? Искам да си лягам.
— Инспекторът ще говори с теб — отвърна и влезна пак в стаята.
Запалих друга цигара и продължих да чакам.
Стълбите изскърцаха и аз се обърнах. Джулиъс Коул слизаше надолу лекичко, като с една ръка повдигаше жълто-черния си халат, а с другата се държеше за перилата.
Като го погледнах се сетих за жълто-черното бентли и се запитах дали има някаква връзка.
— Здрасти, бейби — прошепна той и впери очи към апартамента на Маджи Кенит. — Какво става тук?
— Струва ми се, че ти си бил тук и преди — казах и се намръщих. — По-добре изчезвай. Вече си пътник.
Той се приближи, наведе се към мен и се подсмихна. Замириса на парфюм и аз се отдръпнах назад.
— Нещо случило ли се е на старата вещица? — ме попита и скръсти големите си бели ръце. — Да не е загубила нещо? Полицията ли е вътре?
— Някой е срязал гърлото й — грубо казах. — Странно, че ти не си го видял, или може би си?
— Срязал е гърлото й? — той изписка и пребледня. — Искаш да кажеш, че е мъртва?
Кимнах:
— Да — облещих се срещу него. — Тя знаеше прекалено много.
Той се изправи, устата му трепереше и очите му бяха пълни с ужас.
— Ти ще си следващият — избудалках го аз. — Ти също знаеш прекалено много. — Исках да го стресна и след това да го разглобя на парчета, но май прекалих. Той профуча по стълбите нагоре преди да успея да го хвана. Чух го да връхлита в стаята си, трясна вратата и се заключи.
Не очаквах точно такава реакция, но пък разбрах, че той също е видял мъжа и момичето, които тогава са се върнали с Нета. Можеха да срежат и неговото гърло; и той го знаеше.
Аз се изправих и се чудех дали да го последвам или не, когато Коридън излезе. Лицето му беше мрачно.
— Така, нека сега да чуем нещо от теб — каза той и застана пред мен. — От кога познаваш тази жена?
Намръщих се.
— Защо, аз току що се запознах с нея. Казах ти, предполагах, че може да знае нещо за нощта, когато Нета е умряла. Дойдох тук, поговорих с нея и тя призна, че не знае нищо. После се разстрои, че й свърши бутилката и каза, че няма да говори докато не й занеса друга. Аз купих една от Сам от Блу Клуб, но когато се върнах я намерих мъртва. Някой вече й беше затворил устата.
— Имаш късмет, че те видях когато излизаше — каза студено Коридън — но дори и тогава не значи, че не би могъл да я убиеш.
— За Бога, Коридън — избухнах.
— Сам си си виновен — отговори той. — Ти определено си сред заподозрените.
— Чудесно — казах горчиво — след цялата оная вечеря, която ти платих.
— Кажи ми какво точно каза тя? — ми нареди и ме загледа настойчиво.
Не можех да не му кажа истината, въпреки, че исках да се въздържа. Беше си негова работа да открие, че Нета, се е прибрала онази нощ с още двама, а не да го получи на тепсия от мен.
Той мълчаливо слушаше и ми се стори замислен, когато свърших.
— Ето това е твоята теория за самоубийство — допълних аз. — Казах ти от самото начало, че Нета не се е самоубила.
— Знам — каза и остро ме изгледа. — Ако тя не се е самоубила, то ти имаш причина да спреш Маджи Кенит да говори. Помислил ли си за това?
Аз направо се облещих.
— От друга страна пък може и да е самоубийство — той продължи. — Тия двамата може да са си тръгнали след като са свършили работата си с нея и после тя да се е убила. Но зависи кога са си тръгнали.
— Добре де, Джулиъс Коул може да каже. Той също ги е видял.
— Ще поговоря с него — каза навъсено Коридън.