— О, доста добра придобивка — казах аз. Името Херви Аленби ме накара да наостря уши. — Къде е тази вила?
— Лейкхам, Съсекс, малко след Хоршъм — отговори Улман — Отидох там да опиша обира. Селото е малко, но приятно, а къщата на Аленби се намира на половин миля след него. Обирът беше абсолютно изписан. Къщата беше тъпкана с разни аларми и полицейски кучета и сейфът беше страхотен. Крадецът е бил спец. Полицията смята, че има само един, който може да извърши това: Джордж Джакоби.
— Полицията знаела ли е за него тогава?
— О, да, беше един от най-печените крадци и имаше няколко дълги присъди за обири на бижута. Помниш ли Коридън? Той разследваше грабежа. От пресата го притиснахме. Никой от момчетата не харесва Коридън. Той е толкова нахален, че мислехме това за нашият шанс да го съдерем. Той подозираше Джакоби от самото начало, но Джакоби имаше такова желязно алиби, че Коридън не можеше дори да го докосне.
— Какво алиби?
— Каза, че в нощта на обира е играл покер в Блу Клуб. Сервитьорите и салонният управител се заклеха, че са го видели да идва. Джак Брадли и няколко още също се заклеха, че Джакоби е играл с тях през цялата нощ. Никой от тия не беше, както им викаме достоверни свидетели, но бяха толкова много, че полицията знаеше, че не би могла да спечели дело в съда и затова оставиха Джакоби.
— И никакъв успех?
— Абсолютно нищо. Джакоби си беше добре. Коридън каза, че не се притеснява. Рано или късно крадците щели да изложат на показ плячката и той имаше детайлно описание на всяко от липсващите бижута. В момента, когато стоката се появи на пазара той ще ги нападне неочаквано.
— Да, чух го да казва това. А направи ли го? — аз изсумтях.
Улман се ухили:
— Не. Стоката все още не се е появила на бял свят. Има още време, разбира се; освен ако не е изнесена от страната. Някой ден случая ще се подхване отново и ще бъде пак сензационна новина. Мисля, проблемът е, че Коридън е много потайнствен, а крадците прекалено хитри.
— Какво стана с Джакоби?
— Беше убит. Месец след обира го намериха в една малка уличка, застрелян в сърцето. Никой не е чул изстрел и полицията сметна, че е бил убит в къща и после е бил захвърлен там от кола. Нямат и следа от убиеца и се съмнявам, че някога ще го намерят. Историята нямаше да предизвика толкова вълнения, ако не бяха открили в подметката на обувката на Джакоби един от пръстените на Аленби. Те притиснаха Брадли отново, но не можаха нищо повече да измъкнат. Това е всичко, до което са достигнали.
— И никакви следи? — запитах, запалих цигара и му предложих една.
И той запали една и продължи:
— Имаше една много важна следа, въпреки, че не доведе до никъде. Куршумът, който е убил Джакоби имаше специфичен нарез. Полицията твърдеше, че е лесно да разкрият притежателя на пистолета, само да можеха да го намерят. Балистичните експерти казаха, че куршумът е от немски Лугер и за известно време подозираха един американец като замесен в убийството.
Аз веднага се сетих за Лугера, който открих у Нета. Можеше да й е бил даден от американски войник. Възможно ли беше това да е оръжието убило Джакоби?
— И те никога не намериха пистолета? — попитах.
— Не. И бас държа, че никога няма да го открият. Според моите предположения двама души са замесени в грабежа. Вероятно Джакоби е свършил работата, а другият скрит в сянка е режисирал операцията. Сигурно той е бил отговорен да разхвърли плячката. Мисля, че двамата са се скарали как да си я разделят и оня е убил Джакоби и сега се спотайва, докато намери подходящо време да изкара стоката на пазара. Коридън също застъпва тази идея. — Улман приключи с питието и погледна часовника си. — Е, добре, сега е по-добре да тръгвам — каза той — отдавна мина времето ми за лягане. — Той се изправи. — Въпреки, че няма много голяма полза от Коридън, трябва да призная, че той е дяволски добър. И не бих се учудил, ако доведе нещата до край. Той е особняк, но винаги се справя. Лошото е, че мрази вестникарите. Смята, че пресата дава прекалено много информация на престъпниците и те знаят какво става. Неговата теория е нищо да не се знае, престъпниците да са в неведение, дори да не се оповестява престъпление и накрая те сами ще се издадат, защото ще бъдат нетърпеливи да разберат какво върши полицията. Може би е добра идея, но нас не ни устройва. Поне нас да не тормозеше. Дори бих го харесал, ако се държеше малко по-добре.