— Да — казах аз и се ухилих — И аз също. Бих искал да го изпреваря някой ден. Той си заслужава едно наругаване и може би аз ще го направя.
— Осигури ми място на първия ред, когато това се случи — каза Улман.
Стиснахме си ръце и той тръгна към опашката за таксита.
Аз се качих в стаята си, съблякох се, сложих си един халат и се настаних в креслото.
По някаква щастлива случайност аз държах нещо, което май беше ключът към загадката.
Коридън, разбира се, си нямаше ни най-малка идея, че обира на Джакоби е свързан със смъртта на момичето в апартамента на Нета, самоубийството на Ани или убийството на Маджи Кенит. Ако беше видял името Джакоби, надраскано в прахта у Маджи щеше да ме изпревари. Но сега аз държах ключа към проблема, а той още се оплиташе в търсене на връзката между убийството на Маджи и другите две странни събития.
Премисляйки го отново, бях сигурен, че Нета по някакъв начин е замесена в грабежа на Аленби. фактът, че пръстен от неговата колекция беше скрит в нейната кутия крем беше подозрителен, но като добавим и факта, че сестра й живееше близко до ограбената вила и че Джак Брадли ме наблюдаваше като ястреб, я обвързваше с този обир без всякакво съмнение.
А Лугерът, който намерих скрит в роклята й? Дали Коридън го е проверил? Дали е разкрил, че с този Лугер е убит Джакоби? Нищо не ми казва. И изобщо Лугерът има ли нещо общо със случая? Това трябваше да открия, и то много бързо.
А къде е мястото на фалшивите полици за пет хиляди лири? Дали Франки е търсил пистолета и тези полици, когато ме нападна? Ако го търси наистина и ако това е оръжието, с което е убит Джакоби, значи ли, че то принадлежи на Джак Брадли и че той е убил Джакоби?
Запалих си цигара и закрачих из стаята. Сигурен бях, че се приближавам към решението на тази загадка, но се нуждаех от още малко информация.
Дали да кажа на Коридън какво съм открил? Това беше нещо, което ме притесняваше. С фактите, с които разполагах, той би могъл да изясни цялата работа за няколко дни, докато аз да се лутам седмици наред и да не стигна до никъде. Знаех, че трябва веднага да му се обадя и да му кажа за Джакоби. Това щеше да е ясна следа, която би отприщила случая. Аз дори отидох до телефона, но така и не се обадих.
Заради начина, по който се отнасяше с мен исках да се справя без него. Щях да бъда най-удовлетворен, ако разреша случая, отида в офиса му и му разкажа какво е станало.
Поколебах се известно време и после реших да си дам още седем дни и ако не стигна до никакво разрешение, то тогава ще му предам фактите и да се справя както намери за добре.
След това решение аз си легнах, загасих лампата и стоях буден най-малко три минути, борейки се със съвестта си.
Глава дванадесета
Малко след единадесет на следващата сутрин се обадих на мистър Мериуедър. Заварих го седнал зад бюрото си, абсолютно неангажиран, въпреки че се опита безуспешно да изглежда дълбоко замислен в момента, в който ме видя.
— Здравей — казах аз, дръпнах един стол и седнах. — Някакви вести от Литълджонс?
— Да, имам — изрече той, оправи вратовръзката си и се поизправи на стола. — Чухме се тази сутрин. Той е добър — хваща се за работа веднага.
— Затова му се плаща, нали? — попитах и извадих кутията си цигари. Търкулнах една по бюрото му. Той я хвана и я запали. — Какво има за казване?
— Да, едно нещо — каза Мериуедър и се пипна по червения си нос. — Доста любопитно, м-м, да, доста интересно. Надявам се и ти така ще решиш. Изглежда, тази жена, мисис Брамби, е сестра на Джордж Джакоби, крадецът на бижута, който беше толкова мистериозно убит преди месец и нещо. Сигурно си чул за историята. Интересува ли те това? — той ме погледна въпросително.
Не му позволих да разбере, че съм повече от заинтересуван.
— Може би — казах нехайно. — Както и да е, всякаква информация по случая ще ми е от полза. Нещо друго?
— Литълджонс е прекарал нощта, наблюдавайки къщата. След полунощ е пристигнала една кола и някакъв мъж е прекарал два часа с мисис Брамби. — Мериуедър взе лист хартия и погледна бележките си, — Колата е била Бентли — в черно и жълто. Мъжът — висок, добре сложен, як, но Литълджонс не е успял да види лицето му. Било е доста тъмно — добави извинително.
Поклатих глава и попитах: