Той тръгна напред, клатейки се леко и с мръсна кърпичка на носа си. Не се обърна назад, но по стойката на рамената му познах, че е полудял от гняв и омраза. Реших да държа под око това хлапе в бъдеще. Можеше да се опита да ме наръга с нож следващият път, когато се срещнем.
Добра се до една врата в края на коридора, отвори я и влезе.
Аз го последвах и се озовах в просторна, луксозно обзаведена стая. Имаше вградено в стената място до прозореца и черен сейф. Имаше няколко шкафа, малък бар, и обичайното голямо и тежко бюро с обичайния стол от естествена кожа зад него.
Един мъж, облечен с костюм гледаше през прозореца, с доста дълга и гъста просребрена коса. Обърна се. Гонеше петдесетте, а лицето му беше чаровно по мрачен начин.
Очите му бяха почти сиви, враждебни.
Сега си го спомних. Джак Брадли. Бях го виждал само два пъти и то преди две години най-малко. Стори ми се остарял оттогава.
— Здравей, Хармас — каза той и после съзря Франки. — Какво, по дяволите правиш тук? — се развика. — Кървиш върху килима ми!
— Вината е моя — казах аз и си запалих цигара. — Момчето ти ме нервира. Мислех, че е мъжкар. Поборичкахме се малко да видим кой е по-добър. Оказа се, че не го бива изобщо.
Устата на Франки се разтрепера. Каза три думи; едната — страшно цинична. Гласът му не беше силен, но пълен с гняв.
Брадли пристъпи напред и зафуча:
— Махай се веднага оттук. — И Франки излезе.
Придърпах си един стол и седнах.
— Гледай това момче — рекох. — Има нужда от майчинска грижа.
— Остави го на мира — каза Брадли с леден поглед. — За теб искам да си поговорим.
— Чудесно. Обичам това. Откъде да започна? Искаш ли да чуеш как откраднах Библията като малък?
Брадли се наведе и отсече:
— Франки може да не струва, но не и аз. По-добре не го забравяй.
— Изплаши ме, че чак се подмокрих. Може ли да отида в ъгъла и да поплача?
— Предупреждавам те — каза той и седна зад бюрото. — Ти ставаш все по-нахален, приятелю. Изпратих да те доведат, защото сметнах, че малък разговор ще изясни отношенията ни и те съветвам да не предаваш това на Коридън. Няма да е здравословно.
— Няма нужда да се притесняваш за Коридън — казах аз. — Не сме партньори вече. Какво те гложди?
Той се присегна за пура от една сребърна кутия върху бюрото, ?натъпка? я и запали. Хвърли кибрита и дръпна два-три пъти, преди да продължи да говори. Не бързаше. Но това не ме смущаваше. Аз също не бързах.
— Аз не харесвам американските нахални вестникари — рече той. — Те ме разстройват.
— Да не би да ми предлагаш да изоставя работата си в Щатската Асоциация. Съмнявам се да изтърват малко от съня си, но пък кой знае — захилих се аз.
— Завираш си носа в нещо, което не е твоя работа — спокойно продължи. — Предлагам ти да спреш.
— Няма вреда от предложения — казах весело. — Какво точно имаш предвид под „нещо“?
— Няма защо да се задълбочаваме — очите му станаха студени и ядосани. — Наясно си какво имам предвид. Сериозно говоря. Съветвам те да се върнеш в страната си. Утре има полет до там. Няма да е зле, ако се качиш на него.
Тръснах глава и казах:
— Имам много работа точно в тази страна. Съжалявам, но не мога да те послушам. Това ли е всичко, за което искаше да ме видиш?
Той изучаваше пурата си за известно време, после рече:
— Предупреждавам те, Хармас. Ако не се разкараш от тази работа, ще получиш добър урок. Знам какви сте, вие, журналистите. Хващате се за нещо и дълго трябва да ви убеждават да се откажете. Разполагам с всички методи за това, но не съм нетърпелив да ги използвам. Сметнах, че ако ти намекна, ще си достатъчно умен и ще си гледаш другата работа.
Загасих си фаса в пепелника на бюрото му и застанах прав.
— Виж какво, Брадли — казах, като се наведох над бюрото. — Слушах разгорещената ти реч, само защото исках да разбера докъде ще стигнеш. Ти и стотиците други дебели, гадни плъхове, които натрупахте пари през войната като продавахте отвратителен ликьор на американските войници и се тъпчехте с храна от черния пазар, не струвате и пукната пара в моята страна. Бях наоколо и се срещнах с много силни мъже, не лигльовци като теб, ами които наистина бяха и смели. Заплашван съм и преди и знам, че тези, които размахват юмруци пред лицето ми са свършили в хубави студени кутии или вече наторяват земята. Не ме е страх от теб, нито от твоя нищожен Франки. Аз съм след теб и ще дишам във врата ти докато не получа удовлетворението да видя как ще изберат въжето ти за бесилото. Покажи ми колко си силен и аз ще ти покажа. И дръж Франки далеч от мен. Той е прекалено млад за такъв търкал. Но само да се опита да ме докосне, ще облепя стена с него, а после и друга с теб.