Брадли ме изчака да свърша. По лицето му изби лека руменина и пръстите му барабаняха по бюрото. Иначе беше спокоен.
— Добре, Хармас — повдигна рамена. — Щом така го чувстваш. Не забравяй само, че съм те предупредил.
Аз се захилих.
— Няма да забравя — казах. — Но ще трябва да ми намериш по-добро решение от това на Маджи Кенит.
Лицето му се напрегна.
— Не разбирам за какво говориш. Никога не съм чувал за Маджи Кенит. Можеш да си вървиш и да останеш отвън. Този клуб е затворен вече за теб. И последвай съвета ми — гледай си работата, иначе ще се почувстваш зле.
— Пфу! — изсумтях аз и си тръгнах.
Глава тринадесета
По пътя от Министерството на културата и планирането, откъдето събрах материали за третата си статия, връхлетях на Коридън.
Видях го да бърза по оживения тротоар, с кисел, заплашителен поглед и стисната уста.
— Здравей, сърдитко — казах аз и закрачих до него. — Изглеждаш жизнен като националния дълг.
Той ме огледа и продължи по пътя си.
— Никога не съм срещал такъв човек — каза и забърза с дългите си крака, като че искаше да се отърве от мен. — Ти си като хищник. Когато нещо се случва и се обърква, винаги се появяваш.
Краката ми бяха дълги колкото неговите, така че лесно вървях в крачка с него.
— Какво лошо този път? — бодро запитах. — Някой да е хвърлил топа?
— Никой не е хвърлил топа — ми отговори студено. — Ако не знаеш, онзи проклет Джулиъс Коул е офейкал. Покачил се на прозореца на спалнята си и се спуснал по въже, докато аз се опитвах да влезна вътре.
— Не го обвинявам — рекох. — Не и след смъртта на Маджи Кенит. Предполагам е помислил, че същото може и него да сполети. Някаква идея къде е отишъл?
— Не, но ще го намерим. Искам да го разпитам и вдигнах на крак цялата полиция в страната. Търсенето няма да продължи дълго, но е пилеене на обществени пари.
— Не се впрягай за това. Има много други неща, за които да се притесняваш. Най-добре ще е, ако го намерите жив.
— Надявам се да престанеш да драматизираш нещата — промърмори Коридън. — Представяш картината доста по-лоша отколкото е всъщност.
— Съмнявам се — повдигнах рамена. — Между другото, какво става със случая Джакоби?
Той се препъна и ми хвърли мълниеносен поглед. — Какво знаеш ти за това? — попита като забави крачка.
— О, следях твоето забележително изкачване към славата и победата — развеселено му отговорих. — Преди два месеца лицето и името ти бяха във всеки вестник във връзка със случая Джакоби, Намери ли вече липсващата плячка?
Той разтърси глава и сърдито каза:
— Има достатъчно време докато се появи! Какво те накара да споменеш Джакоби?
— О, консултирах се пак със звездите. Мислех, че е малко необичайно част от тази плячка да е скрита в крема на Нета. А също така се чудя защо не ми спомена, че това е свързано с такова сензационно събитие.
Коридън мрачно се усмихна:
— Не ти казвам всичко. Ти изглеждаш способен да откриваш сам доста неща.
— Значи така. Ще се изненадаш да научиш колко още съм открил.
— Като какво, например?
— Аз също не ти казвам всичко. Скоро някой ден ще те просветя в моите тайни и двамата добре ще си побъбрим.
Той нетърпеливо махна с ръка и се огледа за такси.
— Минавало ли ти е през ума, че аферата Джакоби има общо с Нета Скот и Маджи Кенит? — попитах точно когато едно такси спря пред нас.
— Аз винаги търся връзка между всички мои случаи — сухо рече Коридън и се качи в таксито. — Ще се видим, Хармас. Можеш спокойно да оставиш нещата в сигурни ръце. Ти може да не смяташ така, но те са изключително способни.
— Нека си остане между теб и мен — казах аз. — Някои хора не биха повярвали на думите ти.
Гледах го как се отдалечава, подсмихвах се и се запътих към Савой. Значи Джулиъс Коул беше потънал в дън земя. Не бих се изненадал, ако кажат, че са го намерили в някоя канавка с краката нагоре.
Влязох в Савой, проверих дали има съобщения за мен. Да, Кристел се беше обаждала и ми предлагаше да пийнем по един джин тази вечер, беше оставила телефонен номер, на който да я потърся.
Щом се качих в стаята си, веднага й позвъних. Тя вдигна от другата страна.
— Здравей, обажда се твоята американска любов от Савой — казах аз. — Получих съобщението ти и смятам, че предложението ти е фантастично. Къде ще се срещнем и кога?
— Ела да ме вземеш от нас — отговори и ми продиктува адрес на Хертфорд Стрийт.
— Не каза ли, че живееш с баща си?
— О, майтапих се, както и ти — закиска се и затвори.