Пристигнах в апартамента й малко след седем. Беше над магазин за антики и след като се изкачих по стълбите, се озовах в малко антре, приспособено като за кухня.
Кристел подаде русата си глава от една врата и ми изпрати целувка.
— Влез вътре — каза и посочи с гола ръка друга врата. — Ще дойда след две минутки.
— Доста дълго е да чакам — казах. — Влизам при теб.
Тя бързо затвори вратата и каза през нея, че е само по бельо и не посреща джентълмените така.
— Кой ти каза, че аз съм джентълмен? — попитах и затропах по вратата. — Такава грешка носи на момичетата само неприятности.
Беше превъртяла ключа отвътре и аз чувах нейния смях.
— Отивай в хола и се дръж прилично — изкомандва тя.
— Добре — й отговорих, влязох в стаята и се настаних на един диван. Хубаво беше. Уютно, светло, пълно с цветя.
В такава стая един мъж и една девойка биха си прекарали страхотно.
До мен на масичката имаше бутилка уиски, джин, вермут, сифон за сода и шейкър.
Забърках две мартинита, запалих си цигара и зачаках търпеливо.
Кристел се появи след малко, облечена в червена домашна роба и бели пантофи и израз на очакване беше изписано на лицето й.
— Ето ме и мен — тя седна до мен. Погали ръката ми и се усмихна загадъчно.
Помислих си, че е доста сексапилна, подадох й мартинито и надигнах моята чаша.
— Нека фигурата ти никога не се измени — казах аз и отпих от мартинито си. Беше добро. — Значи историята за баща ти е била измислица?
— Не точно. Имам баща и той действително се занимава с тия неща, но се отказах да живея с него. Просто не можех да го понасям, както и той мен. Винаги казвам на приятелите си, че живея с него. Това ми спестява доста неприятности, ако те поискат да дойдат у дома.
— Как така аз съм поканен в твоето гнездо? — с усмивка я попитах.
Тя премига към мен:
— Е, ако трябва да знаеш, аз кроя планове за теб.
— Майка ми казва, че никое добро момиче не би кроило планове за мен.
— Но кой казва, че съм добро момиче? — тя се обърна, остави чашата си и ме прегърна около врата.
Поведението ни беше доста интимно следващите няколко минути, после аз се освободих от ръцете й, и я отдръпнах от мен.
— Нали помниш „световните новини“? — казах.
— Ще ги преодолея. Нека да си изкараме наистина хубаво. — Тя положи глава на рамото ми и притегли ръката ми към себе си.
— След малко — обещах. — Но недей да прибързваш. Исках да ти кажа, че видях Брадли тази сутрин. По някаква или друга причина той не ме харесва. Не ме допуска повече в Блу Клуб.
Тя се поизправи, очите й бяха пълни с негодувание.
— Защо?
Дръпнах я да седне и да облегне главата си на рамото ми пак.
— Мисли си, че съм много нахален — казах аз. — Но не ми пука, а ти защо се притесняваш?
— Не знам дали искам да отида в клуба пак, щом той така се отнася към теб — каза сърдито. — Друго не знам какво мога да направя. Ти не си мислил да ме пазиш, нали? Винаги съм мечтала да бъда защитавана.
— Аз не вярвам в това. Мисля, че жените трябва да се пазят сами.
— О, ти пак се шегуваш — тя потупа коляното ми. — Но сериозно, не искаш ли да ме пазиш?
— Мразя това — отегчително й отговорих. — Едва успявам да пазя себе си.
Тя въздъхна:
— Добре тогава. Явно никога нямам късмет. Ще отида в клуба тази вечер. Има пиле в хладилника. Хайде да го хапнем и да прекараме вечерта заедно.
— Звучи великолепно.
Тя стана и каза:
— Ти стой тук и мирувай. Аз ще приготвя вечерята.
Това ми хареса. Кротувах си. Напълних чашата си, запалих цигара и се отпуснах. Приятно беше да я гледа човек как се движи из стаята. Изведнъж реших, че няма да е зле да я задържа.
— Кажи ми, сладурче, отваря ли си очите и ушите в клуба?
— О, да. Но нали не знам какво да слушам. Ще ти кажа нещо. — Тя спря да слага масата и се обърна към мен. — Бях в клуба днес следобед и един странен мъж дойде да пита за Брадли. Малко ми напомняше на приятеля на Нета — за оня, с Бентлито.
— Продължавай — насърчих я, доста заинтригуван.
— Не знам дали е същият мъж, но беше с неговия ръст, и като че ли имаше нещо познато. Беше висок и едър, и светъл. Помислих си, че ми прилича на педераст.
— Имаше ли навик да клати постоянно глава? Забеляза ли? И много късо ли беше подстриган?
Тя кимна:
— Познаваш ли го?
— Май е моят приятел Джулиъс Коул. Какво стана?
— Ами Брадли излезе от офиса си, погледна го и каза: „Какво правиш тук?“ Мъжът отговори: „Трябва да поговорим, Джак. Много е важно.“ Брадли като че ли се ядоса, после го вкара в офиса си. Естествено нищо не чух повече.
Загасих цигарата и веднага извадих друга.
— Помисли внимателно. Нещо случи ли се след това?