— Не го насилвай — казах аз, като изведнъж размахах ръце към Джо, който взе да ругае и отстъпи назад, после се доближи и запрати юмрука си към главата ми. Здраво ме халоса, но аз го забих в ребрата, и с дясно кроше се премерих в челюстта му. Той отскочи назад, ревейки, после пак дойде към мен. Съкрушителен удар просвистя покрай главата ми и ме ожули по ухото. Аз отпуснах дясната си ръка към гърлото му, съборих го и го проснах на земята.
Отдръпнах се към дървото и погледнах Тед.
— Ти си следващият, малкия. Ще се държа с теб по същия начин, без да се старая да те пазя, без да чакам — казах.
Тед и Берт подхванаха Джо и двамата се втурнаха към мен.
Май ударих някой от тия боклуци, Берт по носа, обаче Тед така ме фрасна по главата, че кръвта ми замръзна. Берт полетя към мен с крясък и заби големите си юмруци в тялото ми. Бяха добри удари. Сякаш Тауър Бридж се стовари върху ми. Аз се отскубнах, прецених и тряснах две леви по муцуната му. Тед ми удари едно дясно кроше, аз отвърнах с ляво. После изведнъж нещо експлоадира в главата ми и аз се строполих.
Осъзнах се след миг. Лежах на тревата, някой ме млатеше жестоко по ребрата. Търкулнах се, опитах да се изправя, но един юмрук ме просна отново.
Чух Джо да вика злобно:
— Ще го пречукам тоя.
Зърнах го да тича към мен, скочи във въздуха, аз се завъртях и го хванах за крака. Искаше да се отскубне, но аз стисках здраво. Дръпнах го, извих крака му и го натиснах с цялата си тежест. С удовлетворение чух как костта му изпращя. Джо зави от болка, после някой ме сграбчи за косата и юмрук като парче желязо се заби в брадата ми. Усетих как ме вдигат и след миг се приземих на земята, останал без дъх.
Бях вече полудял от ярост и се преборих да се изправя, но не намерих никакви сили. Бях по очи. Невероятна тежест се строполи отгоре ми. Макар да знаех какво ще последва, нищо не можех да направя, за да ги спра. Не можех вече да се защитя.
Те ме биха методично. Един ме издърпа за краката и ме държа изправен, докато друг ме налагаше по лицето и гърдите с юмруци. Превърнаха ме в боксова круша. Когато единият се измори, започна другият. Стори ми се, че това продължи цяла вечност. Нищо не можех да сторя, освен да търпя. И аз изтърпях.
Най-сетне свършиха. Оставиха ме да лежа по гръб с кървящи очи и смазано тяло. Усетих слаба болка. После щеше да ме боли. Мярнах луната през подутите си очи и чувах като в мъгла.
Все още бях бесен и след няколко минути успях да се изправя на крака. Заклатих се като пияница и паднах пак. Ръката ми напипа голям гладък камък. Това ми даде кураж.
Влачейки се на ръце и крака, здраво стискайки камъка, аз запълзях напред, докато видях тримата на няколко ярда от мен.
Тед и Берт оказваха първа помощ на глезена на Джо. Хубаво ми стана да чуя псувните им, докато с дебелите си пръсти пипаха подутините си.
Аз се изправих на крака, залитнах назад, после седнах на тревата да събера сили. Станах и се запътих към тях. Трябваше ми малко време, все едно че вървях срещу силен вятър. Тед ме чу, като доближих на няколко крачки от тях и се извърна.
— О, кучият му син! — извика той. — Тоя път ще го размажа, кълна се.
Усетих, че не можех да продължа повече и го зачаках той да дойде. Той се довлачи и нагласи ръката си. Берт и Джо се обърнаха да гледат. Берт се хилеше, а Джо ме псуваше.
Тед застана пред мен.
— Сега, копеле — каза той. — Сега ще ти покажа как приспах Литъл Ерни на първия рунд. Щом искаш и на теб главата ти да изхвърчи от врата, тогава...
Аз събрах цялата сила, останала в мен и забих камъка в лицето му преди да успее да ме удари с ръката си.
Камъкът го улучи малко под дясното му око и разцепи бузата му до кокал.
Той издаде изненадан вой, отстъпи, заклати се и падна. Кръв струеше по тревата.
Това беше почти всичко, което можех да направя. Счупих глезена на Джо и оставих белег на Тед доживотно. Жалко, че не успях да сторя повече на Берт, но не ми бяха останали сили дори да стоя изправен. Аз паднах, чух нетърпим крясък от Берт, който тичаше към мен.
Удари ме здраво по устата и аз се почувствах като изгаряща свещичка.
Глава петнадесета
Чух Кристел да казва:
— Може да е странно, че съм се омъжила за такава развалина, но повярвайте, той не винаги изглежда така. Когато се срещнахме за пръв път, беше направо чаровен.
Аз отворих очи, едва можех да виждам и се взрях в тавана. Миришеше на лекарства и цветя. Чувствах се като премазан от парен валяк, но ми беше удобно в леглото.
Някакъв женски глас рече:
— Може да останете при него за малко, мисис Хармас. Той ще дойде в съзнание всеки момент, но моля да не го развълнувате.