— О, ние сме женени отдавна. Той не се вълнува, когато ме види, имам лош късмет.
Вратата се затвори и Кристел, хубавичка в бяла рокля и с бяла шапка, се появи пред погледа ми. Притегли един стол и се наведе да закачи чантата си на рамката на леглото.
Аз я достигнах и я щипнах. Тя силно изкрещя, скочи и се обърна.
— Аз се събудих — обявих.
— О, скъпи, така ме изплаши — възкликна Кристел, плахо попипвайки мястото, където я ощипах. — И ти наистина не трябва да правиш такива неща. Много е грубо. — Тя взе ръката ми, погали я и ме загледа с пълни с обожание очи. — Толкова се притеснявах за теб, скъпи. Нямаш си представа. Бях напълно обезумяла.
— Значи ставаме двама — казах аз и стиснах ръката й. — И аз бях обезумял.
— О, Стиви, аз наистина те обичам — тя приклекна до мен и потри бузата си в ръката ми. — Какво се е случило с лицето ти? — тя зарони сълзи.
Аз се размърдах и усетих как ме прерязва болка. Огледах стаята. Очевидно беше, че е частно отделение.
Отпуснах се с чувство на отвращение.
— Как попаднах тук? — запитах. — И как ме откри?
— Не трябва да се вълнуваш сега, скъпи — каза тя и пооправи възглавницата ми. — Много мил и досетлив човек ми се обади. Намерил те на Уимбълдън Комън, открил телефона ми в твоя портфейл, обадил се и за линейка и така. Но, Стиви, какво се е случило? Кой ти причини това?
Погалих я с пръстите си.
— Сбих се — казах. — Някакви идиоти ме нападнаха и ето резултата.
— Но защо те нападнаха? — попита Кристел с широко отворени очи. — Ти си такъв добряк. Каза ли нещо, че да ги предизвикаш?
— Предполагам, че съм казал — казах аз, като реших, че е по-добре да не знае, че Брадли стои зад това. — Какво подочух да казваш нещо за мисис Хармас?
Тя изглеждаше объркана.
— О, скъпи, чу ли ме? — отговори. — Ами това беше единственият начин да влезна при теб. Не се сърдиш, нали? Винаги можем да се разведем, когато се оправиш.
Помилвах я, опитах да се усмихна, но мускулите ми бяха вдървени.
— Няма проблеми — само казах. — Ако бях мъж за женене, не бих си и представил някоя друга, за която да искам да се оженя — но само ако бях такъв.
Тя поклати глава огорчено:
— Това ме убива — ако си бил такъв. Може би трябва да се ожениш за мен.
— Не ставай смешна — забързано смених темата. — Кажи ми, откога съм тук?
— Два дни вече.
Раздвижих ръце и крака. След първоначалната, болките сега поутихваха.
— Добре, повече няма да стоя тук. Трябва да стана и да се махаме.
— Ти няма да направиш това — каза Кристел твърдо. — И дума да не става да излезеш оттук преди да си се оправил.
— Добре, добре. Можем да поспорим по-късно за това — казах аз. — Полицията знае ли за мен?
Тя кимна:
— Да, Болницата докладва за теб. Има един едър, тромав полицай, който стоеше тук до теб. Едва го отпратих и сега е отвън.
— Иска оплакване, предполагам. Може би трябва да го повикаш. Не трябва да караме Законът да ни чака, нали?
— Той ме притеснява. Май не повярва, че сме женени — каза Кристел неловко.
— Това показва, че е печено ченге, но аз ще го убедя. Кажи му да влезе, скъпа, и се навъртай наоколо. Правиш ми услуга така.
— Наистина ли? — лицето й светна. — Толкова се радвам. Започвах да си мисля, че не съм добра за теб.
Аз я погалих.
— Извикай ченгето, сладка, или ще те замъкна в леглото си.
— Не е нужно да ме замъкваш — отговори ми тя и излезе.
Чух да приказват мъже, после влезе Коридън, следван от Кристел, която беше изплашена.
— Аз не повиках него — каза бързо тя. — Той беше отвън с другия.
Коридън се приближи и застана, вперил поглед в мен. Нелепа усмивка озари киселото му лице. За пръв път го виждах така щастлив.
— Е, добре, — каза той, потривайки ръце. — Те наистина са те направили на нищо, а?
Аз му се озъбих.
— Какво търсиш ти тук? — запитах раздразнено. — Ти си последният, когото бих искал да видя.
Той дръпна стол, седна и засия.
— Чух новините — започна той. — И не се сдържах да дойда да позлорадствам. Ти ми се подигра много пъти, сега е мой ред — беше изтъкан от щастие и радост. — Коя е младата дама?
Кристел ми правеше отчаяни знаци зад гърба му, но аз се направих, че не виждам.
— Тя ми се пада втора братовчедка — казах. — Може и да е трета. Така и никога не разбрах. Кристел, скъпа, този гущер е инспектор Коридън. Работи в Скотланд Ярд и знаеш какво имам предвид под „работи“.
Коридън загуби част от усмивката си.
— Последният път, когато я видях, — каза натъртено, — беше в стаята ти в Савой. Тогава се явяваше дъщерята на сервитьора.
— Но това не й пречи да ми е втора или трета братовчедка — заключих аз и намигнах на Кристел, която изглеждаше объркана. — Не позволявай на Коридън да те разстройва. Без големите си зъби е наистина един стар мил добряк.