Усетих, че не му е лесно и му предложих цигара.
— Не, благодаря, сър — тръсна глава. — Не пуша. Той ме погледна с тъжните си очи и попипа мустака си.
— Има ли нещо ново? — зачудих се какво ще последва.
— Не точно, сър — рече той като барабанеше по колената си. — Не мисля, че сте се чули с мистър Мериуедър все още?
— Не, не съм — казах озадачен. — Нещо не е наред ли?
Литълджонс приглади посивялата си коса и изглеждаше смутен.
— Ами всъщност, сър, мистър Мериуедър се оттегля от Вашия случай.
— Защо, по дяволите? — аз се поизправих, но по-добре да не бях. — Защо?
— Вижте, сър, мистър Мериуедър си мислеше, че разследването ще е съвсем обикновено — обясни Литълджонс. — Ъ-ъ, паричната страна на въпроса го интересуваше и ъ-ъ, го съблазни, смея да кажа, но сега го заплашиха, е, добре де, той смята, че няма защо да продължава разследването.
— Той е заплашван? — аз наострих уши.
Литълджонс поклати тъжно глава и продължи:
— Ами, двама го посетиха вчера сутринта. Бяха грубияни и казаха ясно, че ако не спре веднага да работи за Вас ще му видят сметката, май точно така казаха.
Запалих цигара и се намръщих. Явно Брадли работеше извънредно.
— Значи Мериуедър е позволил на тия двамата да го уплашат?
— Те бяха невероятни грубияни — припряно каза Литълджонс, като че нетърпелив да извини липсата на кураж у Мериуедър. — Те изпотрошиха бюрото му, казаха, че са Ви пребили и ще сторят същото с него. Той не е много млад, а има и жена. Не бих го обвинил, че се оттегля от случая и се надявам, сър, че и Вие смятате така.
Той изглеждаше така официален, че избухнах в смях.
— Добре — казах, облегнах се на възглавницата и му се усмихнах. — Обзалагам се, че са почернили деня му на горкия човечец. Ни най-малко не го обвинявам. Те почти, но не съвсем успяха да сторят това и на мен. — Аз го погледнах изведнъж озадачен. — Но защо ти дойде да ми кажеш всичко това? Какво общо има това с теб?
Литълджонс подръпна мустаци и каза:
— Аз много съжалявам, че стана така, сър. Много съжалявам. Вижте, сър, аз харесвам предизвикателствата. Може да не повярвате, но аз винаги съм искал да бъда детектив още когато бях хлапак. Бях разочарован от работата си до сега. Мистър Мериуедър нямаше много работа. Случаите, с които се занимавахме бяха обичайните разводи. Не, както и Вие ще прецените много привлекателна работа: дори много скучна мога да кажа. Аз мразя да шпионирам семейните двойки, но трябва да работя. Не съм много млад; трудно е да си намеря работа. Мисля, че обясних положението си, сър. Надявам се ще ми простите, че Ви отнемам от времето. Това, което щях да предложа... — Той спря, изглеждаше объркан. — Ако ми простите за своеволието, това, което исках да предложа е да продължа със случая. Ще съм доволен да получавам по-малко пари, а и мистър Мериуедър няма друга работа за мен сега. Той ми плаща само когато работя за него. Така помислих да Ви предложа услугите си, не защото ще искате да продължите договора, но реших, че няма да навреди, ако спомена за това.
Аз го зяпнах.
— Но виж, ако заплашват Мериуедър, значи ще заплашват и теб.
— Аз не се поддавам на заплахи — каза тихо — Уверявам Ви, че не бих се отказал заради такова нещо. На Вашите услуги съм, ако желаете.
Аз му се усмихнах и изведнъж го харесах извънредно много.
— Разбира се, продължавай. Удовлетворяват ли те същите условия?
Той онемя:
— О, о — измърмори — но да, мистър Хармас. Те са доста впечатляващи. Аз бих се съгласил...
— Не, спри. Ще получиш каквото Мериуедър получаваше, тъй че се успокой — казах категорично. — Не прави грешка: ти заслужаваш парите. Има много работи, които не съм казал на твоя шеф. Ще ти разкажа и после можеш да решиш искаш ли работата.
— Благодаря, сър — каза Литълджонс и лицето му светна. — Първо трябва да Ви информирам. Видях младата червенокоса жена. Тя излезе от къщата късно снощи. Бентлито я чакаше. Тя се качи в колата и тръгнаха по пътя за Лондон. За нещастие не успях да ги проследя.
— Добре — казах — Вероятно е решила да дойде в Лондон. Наблюдавай къщата. Сега, слушай какво аз ще ти обясня.
Разказах му цялата история освен моите заключения за убийството на Кенит и за нападението. Запознах го с фактите около Джакоби, Селма, неговата съпруга и че Джулиъс Коул е отишъл в клуба.
— Това е почти всичко — завърших — Тия хич не си поплюват. Трябва много да внимаваш. Той като че ли едва ме слушаше.
— Много се радвам, че ми се доверявате, сър — изправи се на крака — Мисля, че ще имам нещо за Вас след някой друг ден. По-добре да не го споменавам сега, но нещо което, току що казахте ми ме наведе на следата, която търсех.