— Хей! — извиках, докато той вземаше шапката си, застанал до вратата. — А Джулиъс Коул? Пристигна ли в Лейкхам?
— Да, преди три нощи и сега е при мисис Брамби — отговори Литълджонс и отвори вратата. — Ще имам нещо за Вас след ден-два.
Той не ме изчака пак да го предупредя да внимава.
Глава шестнадесета
Два дни по-късно, все още наранен и обезобразен, но забравил цялата си злоба и ярост, аз се завърнах в Савой.
Кристел ме посрещна. Стаята беше натъпкана с цветя и миришеше като в такъв магазин. Имаше бутилка шампанско в една шампаниера и липсваше само Брас-Бенда и Лорд Мейър да завършат домашната атмосфера.
— Скъпи! — възкликна Кристел, втурна се и опаса ръце около врата ми, още малко и щеше да ме задуши. — Добре дошъл в къщи!
— Кой плаща шампанското? — попитах, като се отдръпнах от прегръдката й.
— Ти, миличък — каза щастливо — Нека я отворим и пием за твое здраве. Мойто малко гърло плаче за питие.
— Но не и за бутилка от седем лири — категорично отговорих. — Тя ще отиде там, откъдето е дошла. Досещам се, че плащам и за всички тези цветя?
— Знаех, че няма да имаш нищо против — Кристел провря ръката си в моята и се облегна на рамото ми. — Ще ги взема аз, ако ти не ги харесваш, но ще трябва ти да ги платиш, че съм закъсала с парите. Те наистина са чудесни, нали?
— Да, но как ще се отразят на баланса ми? Това е по-лошо отколкото да си женен. Сега, седни някъде и ме остави да прегледам пощата си. Изостанал съм последните четири дни. Дай ми малко време.
— О, имаш много време. Не се ли радваш да ме видиш? Дори още не си ме целунал.
Целунах я.
— Сега седни и мирувай.
— Наистина те обичам, Стиви, дори въпреки опустошеното ти лице — продължи тя. — Но така ми се иска да бъдеш по-романтичен.
— Мило от твоя страна, че това тук наричаш лице — погледнах се в огледалото и се намръщих. — Съжалявам, че съм неподходящият човек. По-добре да се обвържеш с Франк Синатра, щом така го чувстваш.
Тя вдигна рамена безнадеждно.
— Е, поне нямам конкурентка. Това е единственото предимство за момиче, което се движи с теб.
— Скоро някой ден, когато му дойде времето, ще ти покажа, че във вените ми тече кръв, а не топла вода — отговорих й и се усмихнах. Взех пощата си и започнах да я прехвърлям. Прочетох писмото от Мериуедър, пълно с извинения, че се оттегля от случая и с помпозен завършек. Имаше поздравление от Коридън, че се оправям, надявайки се, че скоро ще си тръгна от Лондон и пак ме съветваше, да не се забърквам в нещо, което очевидно не е моя работа, и че съм извадил късмет да съм още жив. Хвърлих писмото му в коша. Останалата кореспонденция беше от Америка и трябваше незабавно да отговоря.
Изпратих Кристел да си ходи, обещах й да се видим довечера и работих усърдно чак до обед.
След това, преди да започна да пиша четвъртата си статия за следвоенна Англия, аз се разрових в телефонния указател и открих, че Брадли има апартамент на Хейс Мюс. Записах адреса и тряснах указателя. По-късно през нощта имах намерение да посетя Джак Брадли и той щеше да запомни визитата ми.
Срещнах се с Кристел и вечеряхме във Венити Феър.
Беше невероятна в синята си вечерна рокля, която каза, че и била награда от едно състезание с един постоянен клиент от клуба. Тактично не попитах кой е победил.
— Твоят отвратителен приятел, онова ченге, беше в клуба днес следобед — каза тя, докато ядяхме превъзходно телешко филе.
— Коридън? — заинтригуван зададох въпроса.
— Прекара половин час с Брадли и като си тръгваше, мина покрай мен и каза да ти предам, че е бил там, защото ти си искал да знаеш всичко и каза още, че любопитството не води към добро.
Аз се засмях.
— О, той започва дори да пуска майтапи. Чудя се какво е искал от Брадли? Виждала ли си го там преди?
— О, не — поклати глава. — Ченгета никога не ходят там, това е закон. Брадли беше бесен и показа на Коридън вратата. Коридън ще трябва да е казал нещо наистина прекалено силно, защото Брадли иначе никога не разкрива чувствата си.
— Тия дни и аз ще кажа нещо страшно грубо на Брадли — мрачно проговорих.
Тя сложи ръка върху моята.
— Няма да правиш глупости, нали, скъпи?
— Никога не върша глупости, освен като спя с теб.
— Ти не наричаш така любовта ни, нали? — тя се вторачи в мен.
— Не знам как ти я наричаш. Останах с впечатление, че сме станали по-близки.
— Някой ден ще забравя, че съм лейди, — каза огорчено — и тогава ще разбереш какво точно значи да сме близки. Ще бъде преживяване, което дълго ще помниш.
— Нека да сменим темата — погалих я. — Чула ли си нещо за Селма Джакоби?