— Не я познаваш — седна бавно. — Ако не изчезнеш веднага, Хармас, ще те пречукам. Господи, наистина ще те пречукам!
Проснах го пак на земята с един ритник в гърдите.
— Нали ти казах, че плъхове като теб не струват и пукната пара? — рекох, като тръснах цигарата си върху него. — Ти не знаеш какво е да си опасен. Да ме пречукаш? — аз се засмях. — Ти не би могъл и да мръднеш, след като те потупам.
Лежеше с ръце върху гърдите си, лицето му лилавееше от ярост и болка, но не мръдна.
— Хайде, кое беше момичето? Казвай, или ще те заритам, и ще продължа, докато не проговориш.
— Селма Джакоби — изръмжа. — А сега се махай!
— О, не, не беше тя — поклатих глава. — Беше Нета, нали?
Пребледня.
— Ти си луд! — извика, борейки се да се надигне. — Нета е мъртва.
— Сам си го изпроси — съблякох си палтото и си навих ръкавите на ризата. — Стани, Брадли. Можеш да се опиташ да ми сториш същото, което и твоите говеда.
Стоеше като жив труп, погледна ме изплашено.
— Остави ме, Хармас. Не можеш да ме докоснеш. Аз съм стар вече. Имам слабо сърце.
Аз прихнах в смях.
— Искаш да кажеш, че ще имаш слабо сърце — заритах го в ребрата. — Стани, мерзавецо!
Изправих го на крака, отдръпнах се и се прицелих в едното му око, като го запратих в другия край на стаята. Той заби ръце в една библиотека, опитвайки се да се задържи прав. Библиотеката се залюля, трясна на пода и се разхвърчаха книги. Вдигнах най-тежката и го замерих с нея. Удари го по гърдите и той се строполи върху един стол.
Налагах го с книгите, докато той се завря зад дивана. Отидох след него, мернах яростния му поглед, отблъснах нещастното му усилие да се метне към мен и го изтрещях по другото око, а после и по устата. Юмрукът ми срещна неговите зъби. Усетих как се разклатиха. Започна да плюе кръв, устните му се подуха, и той затвори очи.
Диво се спусна към телефона. Оставих го да хване слушалката, дръпнах го за краката и го проснах долу.
Опита се да ме удари, но нямаше вече сили, както и се очакваше от разплут плъх, който се храни с уиски на закуска.
Изскубнах телефонните жици и го млатих със слушалката, докато тя се счупи в ръката ми.
Изправих се и огледах стаята дали е останало още нещо. И тъй като нямаше нещо подходящо, грабнах една картина от стената, изобразяваща жена в костюм на рождения си ден, и я промуших на главата на Брадли, докато той се опитваше да си поеме дъх.
Докопах и лампата и го ударих и с нея.
Той лежеше по гръб, дишаше тежко и хриптеше, лицето му изглеждаше много по-зле от моето.
Чаках да се изправи, но той не помръдна. Докато се чудех дали да го оставя или да стъпя отгоре му, влезе Франки. Готов да ме убие. Стиснал нож в едната ръка, май имаше намерение да го използва.
Не се хвърли към мен, а запристъпя бавно с озъбена муцуна и искрящи очи.
— Здравей, смотаняк — му рекох. — Не ти ли каза мама, че е опасно да си играеш с нож? Можеш да се порежеш.
Той продължи напред, дебнещ.
Реших, че няма да е здравословно да го оставя да се приближи близко. Опипах с ръка за книга, взех една и я запратих по него. Удари го по рамото, но той не спря. Изведнъж осъзнах, че ако не внимавам, момчето ще ме убие.
Движехме се из стаята, стъпвайки леко върху изпотрошените мебели, без да сваляме за миг поглед един от друг. Усетих, че иска да ме притисне към Брадли, за да може оня да ме хване за краката. Ако това станеше, Франки щеше да има много възможности да ми одере кожата.
Спрях да отстъпвам назад и се наведох.
Това движение разсея Франки за миг: той също спря. Направих крачка напред. Той размаха ножа към мен, като се подвоуми дали да мине назад или да се хвърли към мен. Аз скочих върху него през това време.
Усетих ножа как разпра ръкава ми и ме одраска по бицепса, но вече бях сграбчил китката му. Заби нокти в лицето ми като му изкривявах ръката назад. Заболя ме и изгубих нерви. Подхванах го за панталоните отзад и го запратих към Брадли, който точно се изправяше на крака.
Докато те се съвземаха, аз пуснах ножа по стълбите.
Двамата стояха изправени, когато се обърнах. Брадли беше намерил сили в себе си, след като Франки се присъедини.
— Убий тая свиня — изфъфли на Франки и го побутна напред.
Аз се засмях. Не можах да се въздържа, Франки беше останал почти без панталони и без ножа си не би уплашил даже и хлапак. Но имаше доста кураж и литна към мен. Борбата ми не беше с Франки; беше с Брадли. Изчаках Франки да ме докопа, и го хванах за челюстта. Повалих го на земята и дори подложих възглавница под главата му. После се обърнах към Брадли: