— Защо?
Тя размърда ръце в скута си.
— Той искаше да поговори с нея, да разбере колко знае. Нощният клуб го затворили и там нямало много време.
— Кога дойдоха при теб?
— Около един. Бях заспала. Пуснах ги вътре. Ани беше ужасена, въпреки, че беше много пияна. Успя да ми прошепне, че Френч ще я убие и да не я изпускам от поглед.
— Нета скри лицето си. — И сега чувам гласа й.
Налях още уиски и й дадох да го изпие.
— Продължавай — казах. — Какво стана после?
— Аз не знаех какво да правя. Исках да се облека, но Ани не искаше да я оставя сама с Френч, а той не би я пуснал да дойде в моята стая. Повъртях се известно време и донесох питиета. Той строши чашите. Излязох светкавично. Нямаше как да предупредя Ани. Беше толкова бързо. Чух Ани да вика и после не знам какво стана.
— После той я е убил? — попитах тихо.
Тя кимна, борейки се със сълзите си.
— Толкова съм изплашена. Той ще направи същото и с мен!
— Успокой се. После какво се случи? Хайде, Нета, искам цялата история. Какво се случи после?
— Имам объркани спомени как си събирах дрехите й как Френч ме мъкнеше надолу по стълбите. Джу Коул беше на стълбището. Френч му каза нещо, но аз бях толкова упоена, че не го чух въобще. Френч ме изкара навън от къщата. Посъвзех се от нощния въздух и започнах да се боря — тя притвори очи. — Той ме удари и следващото нещо, което си спомням беше, че съм в колата му. Опитах се да се преборя и той ме удари отново. Съвзех се по-късно в една стая. Една жена ме гледаше: мисис Брамби. Френч дойде след малко. Заплаши че ще ме убие, ако не стоя тихо и не правя каквото ми кажат.
— Чувала ли беше преди за мисис Брамби?
— Да, Ани имаше къща в Лейкхам. Френч й я купи. Той ходеше там през уикендите или когато имаше време. Мисис Брамби се грижеше за къщата.
— Защо те държаха като затворник? — я попитах и й дадох друга цигара.
— Френч искаше полицията да мисли, че Ани, а не аз съм умряла в апартамента.
— Но защо, за бога?
— Той знаеше, че не могат да стигнат до него чрез мен, докато те с Ани се движеха заедно доста, и той беше уплашен, че ще свържат смъртта й с него. Ставаше нещо в къщата, за което не искаше ченгетата да разберат и мислеше, че ще я открият, ако започнат да ровят около Ани.
— Какво ставаше в тази къща?
— Не зная.
— А как разбра нещо?
— Мисис Брамби ми каза. Тя се плашеше от Френч и харесваше Ани.
— Значи когато аз се появих, той разбра, че неговият план няма да се осъществи, така ли?
— Да. Джу Коул му се обади, каза му, че си бил в апартамента ми, и че най-много от всичко искаш да видиш... тялото. Френч се панира и с още двама от неговите измъкна Ани от моргата. Закараха я в къщата, направиха така че да изглежда, че се е самоубила там, а не в моя апартамент.
— Добре, проклет да съм — възкликнах аз. — Искаш да ми кажеш, че момичето, умряло в твоя апартамент и момичето, намерено в къщата, са били едно и също?
— Беше Ани.
— Но едната, беше червенокоса, а другата блондинка.
— О, Френч не се спря пред нищо. Моята коса не е истински червена. Имах бутилка от такава боя и той боядиса косата на Ани. После, когато я занесе в къщата използва кислородна вода и възвърна нормалния цвят на косата й.
Аз изкривих лице.
— Тоя наистина бил студенокръвен плъх. Добре, продължавай, какво стана после?
— Бях вече замесена. Полицията търсеше тялото ми. Френч планираше да ме убие и да хвърли тялото ми, където полицията лесно би го открила. Но Джу Коул не би му позволил. Джу и аз се движехме винаги заедно.
Докато Джу бе с мен той ми каза, че Френч е поставил един пръстен на Аленби в апартамента ми и че полицията търси тялото ми. Изплаших се. Мислех, че ченгетата са по следите ми и знаех, че Френч чака удобен случай да ме убие. Накарах Джу да ми помогне да избягам и дойдох в Лондон. Имаше само едно място, където можех да се скрия... тук. Селма и аз бяхме приятелки. Често идвах тук преди тя да се омъжи за Джакоби. Знаех, че Селма е заминала за Америка с Питър след като убиха Джордж. Питър я прекара тайно в Щатите.
— Питър? Питър кой?
Тя се намръщи и прокара ръка по очите си.
— Бях забравила, че не го познаваш. Питър Атърли. Беше американец, служеше тук през войната. Беше мил и когато Селма изпадна в беда, той й предложи да я вземе с него и да се грижи за нея.
— Той ли е човекът, който ти даде пистолетът Лугер?
— Лугер? — тя повтори непонятно и после кимна. — Бях забравила това. Обещах му да му го пазя, но когато си замина и двамата забравихме за него. Ти откъде знаеш?
— Той е в Коридън — казах. — И двамата мислехме, че това е оръжието, с което е убит Джакоби.
Тя пребледня.