Той тръсна глава. Очите му бяха ледени, устата стисната.
— Искам да говоря с теб, Хармас. Може ли да се качим в стаята ти?
— Нека да идем в дневния бар — отговорих. — Току що го отварят. Изглеждаш така, че трябва да пийна нещо.
— Мисля, че трябва да отидем в стаята ти.
— Е, щом настояваш. Хайде тогава. Не изглеждаш доволен, както обикновено. Какво те тревожи? Не ми казвай, че си се влюбил или че имаш стомашно разстройство?
— Не ми е до смях — отвърна той и се отправихме към асансьора.
— Това ти е вечният проблем — казах. — Нямаш чувство за хумор.
Качихме се на втория етаж.
— Ако имаше чувство за хумор, щеше да си изключителен мъж. Виж мен — казах като вървяхме към стаята ми. — Докъде щях да стигна, ако не пусках по някой майтап от време навреме. Ще ти кажа. Щях да лежа в отчаяние. И знаеш ли защо? Защото мисля, че ще ме арестуваш!
Той ме стрелна с поглед.
— Какво те кара да кажеш това? — попита докато аз отключвах стаята си.
— Приличаш ми на идеалния детектив, дошъл да ме арестува — казах. — Само дето ще останеш разочарован.
— Ще видим тая работа — рече, влезе в стаята, свали си шапката и се обърна към мен.
Забелязах синината над слепоочието му, където го бях ударил с крака на масата, и се надявах, че няма никакви доказателства да ме свърже с онзи бой.
— Ей, ей — казах, като го погледнах. — Мой ред е да питам? Кой те подреди така? Или си се опитвал да си строшиш главата в стена?
— Ще прескочим това, ако нямаш нищо против.
Никога не го бях виждал толкова сериозен преди. — Къде беше снощи?
Ето, задава се, помислих си и тръгнах да взема бутилка с уиски.
— Не ти влиза в работата — мило отвърнах. — Искаш ли едно? — отворих бутилката и налях.
Той разтърси глава.
— Това е моя работа, и по-добре да осъзнаеш, че положението става много сериозно за теб.
Пийнах една глътка и го погледнах:
— Сега се чудя, какво имаш предвид, Коридън? — С други думи, какво, по дяволите, те гложди?
— Да си чувал някога за Литълджонс?
— Разбира се. Частен детектив. Защо?
— Ти си го наел, нали?
— Ами, да... Все още работи за мен. Какво общо има тук?
— Доста. Убит е миналата нощ.
Изписах на лицето си, каквото се надявах, че е изненадано зяпване, оставих чашата си и казах:
— Убит? Боже мой! Литълджонс убит?
Не стана много убедително и аз видях, че Коридън се подвоуми.
— Предупредих те, Хармас, че следващото убийство, свързано по някакъв начин с теб, ще ти се отрази зле. Е, знаеш сега какво те очаква, нали?
— Няма да загубя сега чувството си за хумор, Коридън. Не можеш да ме изплашиш, или може би греша? Нямам нищо общо със смъртта на Литълджонс и ти много добре знаеш това.
— Мисля, че имаш. — Коридън присви очи.
Аз се втренчих в него и неловко срещнах пронизващият му поглед.
— Чакай малко. Ти не говориш сериозно, нали? — попитах, като се опитах да се засмея. Прозвуча доста призрачно и за самият мен и аз млъкнах. — Шегуваш се, нали?
— Не — повтори Коридън. — Съветвам те да се отнесеш сериозно към това.
— Добре, ще се постарая. Но очаквам да ми обясниш за какво говориш?
— Кога за последно видя Нета Скот? — той изстреля думите.
Не бях подготвен точно за това и се поколебах. Той веднага забеляза реакцията ми и лицето му се изопна.
— Доколкото си спомням, не съм я виждал от около две години — пророних бавно.
— Не си я видял снощи?
— Снощи? — повторих. — Ти луд ли си или какво? Тя е мъртва от седмица. Или искаш да кажеш, че си намерил тялото й?
Той се заклати към креслото и седна.
— Виж, Хармас, така няма да стане — каза тихо. — И двамата знаем, че Нета е жива.
Погледнах към ръцете си, видях ги да треперят и ги скрих в джобовете.
— Не съм виждал Нета от две години — твърдо повторих.
Той ме изучаваше, после поклати глава.
— Къде прекара миналата нощ?
— Това е нещо, което не мога да споделя с теб — зареях поглед из стаята. — Въпрос на честолюбие.
Коридън едва се въздържаше.
— Виж, Хармас, ако не ми кажеш къде си бил снощи, нямам друга възможност, освен да те отведа в участъка. Не искам да го сторя, но ако продължаваш да се държиш като глупак, ще е дяволски по-добре да те замъкна там.
— Ти не смяташ наистина, че съм убил Литълджонс, нали? — попитах, втренчен в него.
— Ако искаш да те предупредя и да го сторя по официалния ред, ще го направя — каза Коридън. — За момента се отнасям към теб като към приятел. Ако можеш да ме убедиш, че не е възможно да си бил там по време на престъплението, ще бъда доволен. Но ако не успееш да ме убедиш, ще те арестувам.