Седнах, преструвайки се на шокиран.
— Добре, щом е така. Явно ще трябва да ти кажа. Бях с Кристел Годуин.
Чертите на лицето му се втвърдиха.
— О, така ли? В колко часа се срещнахте и в колко се разделихте?
Разбрах накъде биеше и отговорих:
— Взех я от Блу Клуб отвън, кога ли... — в десет и десет. Помня, защото погледнах часовника си, когато тя се появи. Уговорката ни беше за десет и аз бях нетърпелив, защото тя закъсняваше. После отидохме в апартамента й.
— Кога си тръгна? — изръмжа Коридън.
— О, трудно ми е да споделя. Нали ще си остане между нас? Тръгнах си тази сутрин.
Той продължително ме изгледа, доста пронизващо.
— Много очевидно и желязно алиби, Хармас. Момичето би изрекло всякаква лъжа, за да спаси кожата ти.
— Предполагам — казах, като залепих една вдървена усмивка на лицето си. — Все пак й дадох шест чифта копринени чорапи. Очаквам тя да ми се отплати. И въпреки всичко, Коридън, това е алиби. Ако смяташ, че твоят стар другар ще ти сервира подобна лъжа, тогава съжалявам. За мен е по-трудно — аз съм обиден.
— Ще видим това — дрезгаво отговори Коридън. — Може да успея да разтърся тази млада жена. Няма да ми е за пръв път да преследвам някого за лъжесвидетелство. Може пак да успея.
Молех се Кристел да е по-издръжлива, отколкото смятах и стиснах палци наум.
— Добре, ако не ми вярваш, говори с мис Годуин — вдигнах рамена. — Тя ще те увери, въпреки че аз не успях. Отбий се после да ми се извиниш мило. Ще ти струва бутилка шампанско.
— Не мисля, — каза Коридън, като се облегна назад — не спомена ли веднъж, че любимият парфюм на Нета бил с аромат на люляк? — той продължи, рязко сменяйки темата. — Помниш ли?
— Да помня? — отвърнах. — Казвам много неща и нямам предвид и половината от тях. Защо замесваш парфюма на Нета в тази жалка история?
— Ухаеше силно на люляци в апартамента, където е убит Литълджонс. — Коридън отговори. — Съветвам те, Хармас, да кажеш истината. Със сигурност знаем, че Нета е жива. Знаем, че е забъркана в грабежа Аленби, че е присъствала, когато са убили сестра й, както й че се оказва съучастничка. Знаем също, че е била в апартамента, когато е убит Литълджонс.
Повдигнах вежди, не казах нищо, но се чувствах смазан. Мислех, че Коридън обикаля в кръг; а сега излиза, че знае колкото мен за този случай.
— Какво знаеш за едно Бентли — жълто и черно? — застреля ме ненадейно с въпроса.
Разбрал е от Мериуедър, реших аз и повдигнах рамена.
— Литълджонс ми каза, че го е видял пред къщата в Лейкхам, само това. Защо?
— Издирваме колата — рече той. — Подозираме, че собственикът е замесен в убийството на Ани. Знаеш ли къде е колата?
Поколебах се, но прецених че ще стане опасно, ако му кажа за Питър Френч. Бих могъл да имам тази информация само от Нета и това си беше капан, в който той с удоволствие щеше да ме гледа как падам.
— Нямам представа — казах.
— Струва ми се, Хармас, че се държиш като сляп глупак — измърмори. — Опитваш се да предпазиш Нета Скот, защото навремето сте били гаджета. Сигурен съм, че си се опитал да я предпазиш и снощи, когато Литълджонс ви е изненадал. И още повече, ти си го ударил и си го убил. Как ти се струва това?
Започнах да се изпотявам.
— Харесва ми — казах с изкривена усмивка. — Какво въображение си развил!
Той зачака търпеливо да чуе дали ще кажа още нещо, после продължи:
— Това е сериозно обвинение, Хармас. А също можеш да бъдеш обвинен и за убийството на Кенит.
— Мога ли? — неразбиращо се втренчих.
— Да, там е ясно. Може да си убил Маджи Кенит, защото е разбрала, че Нета Скот е жива. Ти си последният, който я е видял, и ако открия Джулиъс Коул, той може би ще ми каже какво е станало, когато сте били двамата с Маджи. Трябва ми само един свидетел, Хармас, и ще ти подпаля чергата.
Аз изпих уискито си. Имах нужда. Това ми се отрази по-зле, отколкото очаквах.
— Трябва да се прегледаш, Коридън — казах трескаво. — Работиш прекалено много или страдаш от нещо.
— Не се тревожи за мен — студено ми отвърна. — По-добре си гледай себе си. От мига, в който стъпи в тази страна, се забърка в убийства. Предупреждавах те да си гледаш твоята работа, сега предполагам съжаляваш, че не си ме послушал.
— Да, и да си говорим на малки имена и да плащам вечерите ти — разтърсих главата си. — Е, майка ми винаги казваше да не се доверявам на ченге. Давай, Коридън, опитай се нещо да ми прикачиш. Няма да успееш, но опитай. Проблемът в Британския закон е, че задължението се пада на теб да докажеш, че съм виновен, а не на мен да докажа, че съм невинен. Докато не намериш няколко достоверни свидетели, не мисля, че трябва да се разпалваш от изкривените си теории.